Pridigar 10
1 Mrtve muhe lekarnarjevemu mazilu povzročijo, da od sebe širi smrdljiv vonj; tako je majhna neumnost tistemu, ki ima sloves zaradi modrosti in časti.
Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
2 Srce modrega človeka je pri njegovi desnici, toda bedakovo srce pri njegovi levici.
Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
3 Da, tudi kadar kdor je bedak, hodi po poti, ga njegova modrost izneverja in vsakemu govori, da je bedak.
Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
4 Če vladarjev duh vstane zoper tebe, ne zapusti svojega mesta, kajti ustrežljivost pomirja velike prestopke.
Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
5 Je zlo, ki sem ga videl pod soncem, kakor pomota, ki izvira od vladarja:
Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
6 neumnost je postavljena na visoko dostojanstvo, bogati pa sedijo na nizkem kraju.
Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
7 Videl sem služabnike na konjih, prince pa hoditi kakor služabniki po tleh.
Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
8 Kdor koplje jamo, bo padel vanjo, kdorkoli pa lomi ograjo, ga bo pičila kača.
Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
9 Kdorkoli odstranja kamne, bo z njimi poškodovan in kdor cepi drva, bo s tem izpostavljen nevarnosti.
Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
10 Če je železo topo in ne nabrusi ostrine, potem mora vložiti več moči; toda modrost je koristna, da usmerja.
Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
11 Zagotovo bo kača pičila brez izrekanja uroka in blebetavec ni boljši.
Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
12 Besede iz ust modrega moža so milostljive, toda ustnice bedaka bodo samega sebe pogoltnile.
Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
13 Začetek besed iz njegovih ust je nespametnost, konec njegovega govora pa je pogubna norost.
Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
14 Tudi bedak je poln besed. Človek ne more povedati kaj bo, in kaj bo za njim, kdo mu lahko pove?
Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
15 Trud nespametnih izčrpava vsakogar izmed njih, ker ne ve kako iti do mesta.
Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
16 Gorje tebi, oh dežela, kadar je tvoj kralj otrok in tvoji princi jedo zjutraj!
Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
17 Blagoslovljena si ti, oh dežela, kadar je tvoj kralj sin plemičev in tvoji princi jedo v pravšnjem obdobju, za moč in ne za pijanost!
Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
18 Z veliko lenobe zgradba propada in zaradi brezdelja rok kaplja skozi hišo.
От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
19 Praznovanje je narejeno za smeh in vino dela vesele, toda denar odgovarja vsem stvarem.
Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
20 Ne preklinjaj kralja niti v svojih mislih in ne preklinjaj bogatega v svoji spalnici, kajti zračna ptica bo odnesla glas in kar ima peruti, bo povedalo zadevo.
Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
