2 Kralji 23
1 Kralj je poslal in k njemu so zbrali vse starešine iz Juda in iz Jeruzalema.
Тогава царят прати, та събраха при него всичките Юдови и ерусалимски старейшини.
2 Kralj je šel gor v Gospodovo hišo in vsi Judovi možje in vsi prebivalci Jeruzalema z njim, duhovniki, preroki, vse ljudstvo, tako mali kakor veliki, in v njihova ušesa je bral vse besede knjige zaveze, ki je bila najdena v Gospodovi hiši.
И царят възлезе в Господния дом, и с него всичките Юдови мъже и всичките ерусалимски жители - свещениците, пророците и всичките люде от малък до голям; и прочете на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в Господния дом.
3 Kralj je stal pri stebru in sklenil zavezo pred Gospodom, da hodijo za Gospodom in se držijo njegovih zapovedi, njegovih pričevanj in njegovih zakonov z vsem svojim srcem in vso svojo dušo, da izpolnjujejo besede te zaveze, ki so bile zapisane v tej knjigi. In vse ljudstvo je pristopilo k zavezi.
И царят застана до стълба, та направи завет пред Господа да следва Господа, да пази заповедите Му и заявленията Му, и повеленията Му с цалото си сърце и с цялата си душа, та да изпълняват думите, но тоя завет, който са написани в тая книга. И всичките люде потвърдиха завета.
4 Kralj je zapovedal vélikemu duhovniku Hilkijáju, duhovnikom drugega reda in čuvajem vrat, da iz Gospodovega templja prinesejo vse posode, ki so bile narejene za Báala, za ašero in za vso vojsko neba, in sežgal jih je zunaj Jeruzalema, na poljih Kidrona in njihov pepel odnesel v Betel.
Тогава царят заповяда на първосвещеник Хелкия, на свещениците от втория чин и на вратарите да извадят из Господния храм всичките ващи направени за Ваала, за ашерите и за цялото небесно множество; и изгори ги вън от Ерусалим, в полетата на Кедрон, и отнесе пепелта им във Ветил.
5 Odstavil je malikovalske duhovnike, ki so jih Judovi kralji določili, da zažigajo kadilo na visokih krajih po Judovih mestih in v krajih naokoli Jeruzalema. Tudi tiste, ki so zažigali kadilo Báalu, soncu, luni, planetom in vsej vojski neba.
И премахнаха идолопоклонническите жартви, които Юдовите царе бяха, апределили да кадят по високите места в Юдовите градове и околностите на Ерусалим, както и тия, които кадяха на Ваала, на слънцето, на луната, на дванадесетте съзвездия, на цялото небесно множество.
6 Iz Gospodove hiše je prinesel ašero, ven iz Jeruzalema, do potoka Kidron in jo sežgal pri potoku Kidronu in jo zdrobil v droben prah in njen prah vrgel na grobove otrok ljudstva.
Занесе ашерата из Господния дом вън от Ерусалим на потока Кедрон, стри я на прах, и хвърли праха й по общенародните гробища.
7 Porušil je hiše posvečenih vlačugarjev, ki so bile pri Gospodovi hiši, kjer so ženske tkale tanke preproge za ašero.
Събори и къщите на мъжеложниците, които бяха в Господния дом, гдето жените тъчаха завеси за ашера.
8 Vse duhovnike je privedel iz Judovih mest in omadeževal visoke kraje, kjer so duhovniki zažigali kadilo od Gebe do Beeršébe in porušil visoke kraje velikih vrat, ki so bile pri vhodu velikih vrat mestnega voditelja Józueta, ki so bila na moževi levici pri velikih vratih mesta.
И доведе всичките свещеници от Юдовите градове, и оскверни високите места, гдето тия свещеници бяха кадили, от Гава до Вирсавее; и събори високите места на портата, които бяха във входа на портата на градоначалника Исус, който вход беше отляво на градската порта.
9 Vendar duhovniki visokih krajev niso prišli gor h Gospodovemu oltarju v Jeruzalemu, temveč so med svojimi brati jedli nekvašen kruh.
Но свещениците от високите места не възлизаха да служат при Господния олтар в Ерусалим, но ядяха безквасни хлябове между братята си.
10 In omadeževal je Tofet, ki je v dolini Hinómovih otrok, da noben človek ne bi mogel pripraviti svojega sina ali svoje hčere, da gre skozi ogenj k Molohu.
Царят оскверни и Тофета, който е в долината на Еномовите потомци, за да не може никой да преведе сина си или дъщеря си през огъна на Молоха.
11 Odstranil je konje, ki so jih Judovi kralji podarili soncu ob vhodu v Gospodovo hišo, poleg sobe Netán Meleha, glavnega dvornega upravitelja, ki je bila v predmestjih in sončne bojne vozove sežgal z ognjem.
И отмахна конете, които Юдовите царе бяха посветили на слънцето във входа на Господния дом, при жилището на скопеца Натанмелех, което бе в храмовите предели, и изгори с огън колесниците на слънцето.
12 Oltarje, ki so bili na vrhu gornje Aházove sobe, ki so jih naredili Judovi kralji, in oltarje, ki jih je naredil Manáse v dveh dvorih Gospodove hiše, je kralj porušil, jih odstranil od tam in njihov prah vrgel v potok Kidron.
Царят събори и жертвениците, които бяха върху покрива на Ахазовата горна стая, които Юдовите царе бяха направили, и жертвениците, които Монасия бе направил в двора на Господния дом, и като ги срина от там, хвърли праха им в потока Кедрон.
13 Visoke kraje, ki so bili pred Jeruzalemom, ki so bili na desni roki gore izprijenosti, ki jo je Salomon zgradil za Astarto, ogabnost Sidóncev in za Kemoša, ogabnost Moábcev in za Milkóma, gnusobo Amónovih otrok, je kralj omadeževal.
Царят оскверни и високите места, които бяха пред Ерусалим, които бяха отдясно на хълма на разврата, който израилевият цар Соломон беше построил за Астарта, мерзостта на сидонците, и за Хамоса, мерзостта на моавците, и за Мелхома, мерзостта на амонците.
14 Podobe je zlomil na koščke, posekal ašere in njihove kraje napolnil s človeškimi kostmi.
И сломи изтуканите, съсече ашерите и напълни местата им с човешки кости.
15 Poleg tega oltar, ki je bil pri Betelu in visok kraj, ki ga je naredil Nebátov sin Jerobeám, ki je Izraela primoral grešiti, tako oltar kot visok kraj je porušil, požgal visok kraj, ga zdrobil v prah in sežgal ašero.
При това царят събори жертвеника, който бе във Ветил, и восокото място, което бе построил Еровоам, Наватовият син, който направи Израиля да греши, да! оня жертвеник и онова високо място, и като изгори високото място, стри го на прах, и изгори ашерата.
16 Ko se je Jošíja obrnil, je ogledal mavzoleje, ki so bili na gori, poslal in iz mavzolejev vzel kosti in jih sežgal na oltarju, ga oskrunil, glede na Gospodovo besedo, ki jo je razglasil Božji mož, ki je razglasil te besede.
И като се обърна и съгледа гробовете, които бяха там в хълма, Иосия прати та взе костите из гробовете, изгори ги на жертвеника, и го оскверни, според Господното слово прогласено от Божия човек, който прогласи тия неща.
17 Potem je rekel: »Kakšen steber je to, kar vidim?« Ljudje iz mesta so mu rekli: » To je mavzolej Božjega moža, ki je prišel iz Juda in razglasil te stvari, ki si jih storil zoper betelski oltar.«
Какъв е тоя стълб, който виждам? А градските мъже му разправиха: Това е гробът на Божия човек, който дойде от Юда та прогласи тия дела, които ти извърши против ветилския жертвеник.
18 Rekel je: »Pustite ga pri miru. Naj noben človek ne premakne njegovih kosti.« Tako so pustili pri miru njegove kosti, s kostmi preroka, ki je prišel iz Samarije.
Тогава царят каза: Оставете го; никой да не поклати костите му. И така оставиха костите му непоклатени, заедно с костите на пророка, който дойде от Самария.
19 Tudi vse hiše visokih krajev, ki so bile v samarijskih mestih, ki so jih naredili Izraelovi kralji, da bi Gospoda izzivali k jezi, je Jošíja odstranil in jim storil glede na vsa dejanja, ki jih je storil v Betelu.
Иосия отмахна и всичките капища на високите места, които се намираха в сирийските градове, и които Израилевите царе бяха направили та бяха разгневили Господа, и постъпи с тях точно според делата, които беше извършил във Ветил.
20 Vse duhovnike visokih krajev, ki so bili tam, je usmrtil na oltarjih in na njih sežgal človeške kosti in se vrnil v Jeruzalem.
И като изкла на жертвениците всичките жреци от високите маста, които бяха там, и изгори върху тях човешки кости, той се върна в Ерусалим.
21 Kralj je vsemu ljudstvu zapovedal, rekoč: »Praznujte pasho Gospodu, svojemu Bogu, kakor je to zapisano v knjigi te zaveze.«
След това, царят заповяда на всичките люде, казвайки: Направете пасхата на Господа вашия Бог, както е писано в тая книга на завета.
22 Zagotovo tam ni bilo takšne pashe od dni sodnikov, ki so sodili Izraelu, niti v vseh dneh Izraelovih kraljev, niti Judovih kraljev,
Навярно ни във времето на съдиите, които съдиха Израиля, нито във времето на никой от Израилевите царе или Юдовите царе, не е ставала такава пасха,
23 kot [je bila ta] v osemnajstem letu kralja Jošíja, v katerem se je praznovala ta pasha Gospodu v Jeruzalemu.
както стана тая пасха Господу в Ерусалим в осемнадесетата година на цар Иосия.
24 Poleg tega je Jošíja odstranil delavce z osebnimi duhovi, čarovnike, podobe, malike in vse ogabnosti, ki so bile ogledane v Judovi deželi in v Jeruzalemu, da bi lahko izpolnil besede postave, ki so bile zapisane v knjigi, ki jo je duhovnik Hilkijá našel v Gospodovi hiši.
При това, Иосия премахна запитвачите на зли духове и врачовете, домашните идоли и кумирите, и всичките мерзости, които се намериха в Юдовата земя и в Ерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в кнегата, която свещеник Хелкия намери в Господния дом.
25 Pred njim ni bilo nobenega kralja, ki bi bil podoben njemu, ki bi se z vsem svojim srcem obrnil h Gospodu, z vso svojo dušo in z vso svojo močjo, glede na vso Mojzesovo postavo niti za njim ni vstal nihče, ki bi mu bil podoben.
Цар подобен наму не е имало преди него, който да се е обърнал към Господа с цялото си сърце, с цялата си деша и с всичката си сила, напълно според Моисеевия закон; нито след наго настана подобен нему.
26 Vendar Gospod ni odvrnil okrutnosti svojega velikega besa, s čimer je bila vneta njegova velika jeza zoper Juda zaradi vseh izzivanj, s katerimi ga je izzival Manáse.
При все това, обаче, Господ не се върна от яростния Си и голам гняв; защото гневът Му пламна против юда поради всичките предизвикателства, с които Манасия беше Го разгневил.
27 Gospod je rekel: »Prav tako bom iz svojega pogleda odstranil Juda, kakor sem odstranil Izraela in zavrgel bom to mesto Jeruzalem, ki sem ga izbral in hišo, o kateri sem rekel: ›Tam bo moje ime.‹«
И рече Господ: Ще отхвърля и Юда от лицето Си, както отхвърлих Израиля; ще отхвърля и тоя гред Ерусалим, който избрах, и дома, за който рекох: Името Ми ще бъде там.
28 Torej preostala izmed Jošíjevih dejanj in vse, kar je storil, mar niso zapisana v kroniški knjigi Judovih kraljev?
А останалите дела на Иосия, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?
29 V njegovih dneh je faraon Neho, egiptovski kralj, odšel gor zoper asirskega kralja, k reki Evfrat, in kralj Jošíja je odšel zoper njega, in ko ga je [faraon] zagledal ga je usmrtil pri Megídu.
В неговите дни египетския цар Фараон-нехао възлезе против асирийския цар при реката Евфрат. Затова цар Иосия отиде против него; а той, като го видя, уби го в Магедон.
30 Njegovi služabniki so ga na bojnem vozu odnesli mrtvega od Megíde, ga prinesli v Jeruzalem in ga pokopali v njegovem lastnem mavzoleju. Ljudstvo dežele pa je vzelo Jošíjevega sina Joaháza, ga mazililo in ga postavilo [za] kralja namesto njegovega očeta.
И слугите му го закараха мъртъв в колесницата от Магедон и докараха го в Ерусалим, гдето го погребаха в собствения му гроб. А людете от земята взеха Иоахаза, Иосиевия син, и като го помазаха, направиха го цар вместо баща му.
31 Joaház je bil star triindvajset let, ko je začel kraljevati, in v Jeruzalemu je kraljeval tri mesece. Ime njegove matere je bilo Hamutála, hči Jeremija iz Libne.
Иоахаз бе двадесет и три години на възраст когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим; а името на майка му беше Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.
32 Počel je to, kar je bilo zlo v Gospodovih očeh, glede na vse, kar so počeli njegovi očetje.
Той върши зло пред Господа, напълно както бяха направили бащите му.
33 Faraon Neho ga je vklenil v Ribli, v Hamovi deželi, da ne bi mogel kraljevati v Jeruzalemu in deželo je podvrgel davku stotih talentov srebra in talenta zlata.
А Фараон-нехао го затвори в Ривла, в земята Емат, за да не царува в Ерусалим; и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.
34 Faraon Neho je postavil Jošíjevega sina Eljakíma za kralja namesto njegovega očeta Jošíja in njegovo ime spremenil v Jojakím in odstranil Joaháza. Ta je prišel v Egipt in tam umrl.
И Фараон-нехао постави Елиакима, Иосиевия син, цар вместо баща му Иосия, като промени името му на Иоаким, а Иоахаза отпрати; и той дойде в Египет и там умря.
35 Jojakím je dal faraonu srebro in zlato, toda obdavčil je deželo, da izroča denar glede na faraonovo zapoved. Od ljudstva dežele je zahteval srebro in zlato, od vsakogar glede na njegovo obdavčitev, da to izroči faraonu Nehu.
А Иоаким даде на Фараона среброто и златото, обаче обложи с данък земята, за да даде парите според Фараоновата заповед; с несилие събра среброто и златото от людете на земята, от всекиго, според, както беше състоянието ме, за да ги даде на Фараон-нехао.
36 Jojakím je bil petindvajset let star, ko je začel kraljevati in v Jeruzalemu je kraljeval enajst let. Ime njegove matere je bilo Zebúda; hči Pedajája iz Rume.
Иоаким бе двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Зевуда, дъщеря на Федаия от Рема.
37 Počel je to, kar je bilo zlo v Gospodovih očeh, glede na vse, kar so počeli njegovi očetje.
Той върши зло пред Господа, напълно както бяха направили бащите му.
