1 Korinčanom 13
1 Čeprav govorim s človeškimi in angelskimi jeziki, pa nimam ljubezni, sem postal kakor brneč bron ali zveneča cimbala.
Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 In čeprav imam dar preroštva in razumem vse skrivnosti in vsa spoznanja; in čeprav imam vso vero, tako da lahko premikam gore, pa nimam ljubezni, nisem nič.
И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 In čeprav podelim vse svoje dobrine, da nahranim revne in čeprav izročim svoje telo, da bi izgorelo, nimam pa ljubezni, mi to nič ne koristi.
И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Ljubezen dolgo prenaša in je prijazna; ljubezen ni nevoščljiva; ljubezen sebe ne povzdiguje, ni napihnjena,
Любовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 se ne ponaša nespodobno, ne išče svojega lastnega, ni lahko izzvana, ne misli zlega;
не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 ne razveseljuje se v krivičnosti, temveč se razveseljuje v resnici;
не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 prenese vse stvari, veruje vsem stvarem, upa [v] vse stvari, vzdrži vse stvari.
всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Ljubezen nikoli ne izneveri. Toda če bodo preroštva, bodo prenehala; če bodo jeziki, bodo prenehali; če bo spoznanje, bo to izginilo proč.
Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Kajti spoznavamo deloma in prerokujemo deloma.
Защото отчасти знаем и отчасти проракуваме;
10 Toda ko pride to, kar je popolno, takrat bo to, kar je deloma, odpravljeno.
но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Ko sem bil otrok, sem govoril kakor otrok, razumel kakor otrok, mislil kakor otrok. Toda ko sem postal mož, sem otročje stvari dal stran.
Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Kajti sedaj vidimo skozi steklo, temno; toda takrat iz obličja v obličje; sedaj spoznavam deloma, toda takrat bom spoznal enako, kakor sem bil tudi spoznan.
Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.
13 In sedaj ostajajo vera, upanje, ljubezen, to troje; toda največja od teh je ljubezen.
И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
