Псалтирь 89
1 Разума Ефама Израилтянина. Милости Твоя, Господи, во век воспою, в род и род возвещу истину Твою усты моими.
Поучение на Етана Езраева. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.
2 Зане рекл еси: в век милость созиждется: на небесех уготовится истина Твоя.
Защото рекох: Милостта Ти ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.
3 Завещах завет избранным Моим, кляхся Давиду рабу Моему:
Ти каза: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, казвайки:
4 до века уготоваю семя твое, и созижду в род и род престол твой.
Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села)
5 Исповедят небеса чудеса Твоя, Господи, ибо истину Твою в церкви святых.
И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
6 Яко кто во облацех уравнится Господеви? Уподобится Господеви в сынех Божиих?
Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните кой може да се уподоби Господу?
7 Бог прославляемь в совете святых, велий и страшен есть над всеми окрестными Его.
Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.
8 Господи Боже сил, кто подобен Тебе? Силен еси, Господи, и истина Твоя окрест Тебе.
Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.
9 Ты владычествуеши державою морскою: возмущение же волн его Ты укрочаеши.
Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
10 Ты смирил, еси, яко язвена, гордаго: мышцею силы Твоея расточил еси враги Твоя.
Ти си съкрушил Египет като някого смъртно ранен; С мощната си мишца си разпръснал враговете Си.
11 Твоя суть небеса, и Твоя есть земля: вселенную и исполнение ея Ты основал еси.
Твои са небесата, Твоя е земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.
12 Север и море Ты создал еси: Фавор и Ермон о имени Твоем возрадуетася.
Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.
13 Твоя мышца с силою: да укрепится рука Твоя, и вознесется десница Твоя.
Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.
14 Правда и судба уготование престола Твоего: милость и истина предидете пред лицем Твоим.
Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.
15 Блажени людие ведущии воскликновение: Господи, во свете лица Твоего пойдут,
Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; Та ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
16 и о имени Твоем возрадуются весь день, и правдою Твоею вознесутся.
В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;
17 Яко похвала силы их Ты еси, и во благоволении Твоем вознесется рог наш:
Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
18 яко Господне есть заступление, и Святаго Израилева царя нашего.
Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита, И на Светия Израилев да бъде наш Цар.
19 Тогда глаголал еси в видении сыновом Твоим, и рекл еси: положих помощь на сильнаго, вознесох избраннаго от людий Моих:
Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен да бъде помощ, Възвисих едного избран между людете.
20 обретох Давида раба Моего, елеем святым Моим помазах его.
Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.
21 Ибо рука Моя заступит его, и мышца Моя укрепит его.
Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.
22 Ничтоже успеет враг на него, и сын беззакония не приложит озлобити его.
Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения на нечестие ще го наскърби.
23 И ссеку от лица его враги его, и ненавидящыя его побежду:
Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.
24 и истина Моя и милость Моя с ним, и о имени Моем вознесется рог его:
А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.
25 и положу на мори руку его, и на реках десницу его.
Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.
26 Той призовет Мя: отец мой еси Ты, Бог мой и заступник спасения моего.
Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.
27 И Аз первенца положу его, высока паче царей земных:
При това Аз ще го поставя в положение на първороден, По-горе от земните царе.
28 в век сохраню ему милость Мою, и завет Мой верен ему:
Вечно ще пазя милостта Си за него; И завета Ми ще бъде верен спрямо него.
29 и положу в век века семя его, и престол его яко дние неба.
Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.
30 Аще оставят сынове его закон Мой, и в судбах Моих не пойдут:
Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,
31 аще оправдания Моя осквернят, и заповедий Моих не сохранят:
Ако престъпят повеленията Ми. И не пазят заповедите Ми,
32 посещу жезлом беззакония их, и ранами неправды их,
Тогава ще накажа
33 милость же Мою не разорю от них, ни преврежду во истине Моей:
Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.
34 ниже оскверню завета Моего, и исходящих от уст Моих не отвергуся.
Няма да наруша завета Си, Нито ще променя това що е излязло из устните Ми.
35 Единою кляхся о святем Моем: аще Давиду солжу?
За едно нещо се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,
36 Семя его во век пребудет, и престол его яко солнце предо Мною,
Че потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,
37 и яко луна совершена в век, и свидетель на небеси верен.
Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села)
38 Ты же отринул еси и уничижил, негодовал еси помазаннаго Твоего:
Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си му се разгневил.
39 разорил еси завет раба Твоего, осквернил еси на земли святыню его:
Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил си короната му до земята.
40 разорил еси вся оплоты его, положил еси твердая его страх.
Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостта му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвъждавай го.
41 Расхищаху его вси мимоходящии путем, бысть поношение соседом своим.
Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.
42 Возвысил еси десницу стужающих ему, возвеселил еси вся враги его:
Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.
43 отвратил еси помощь меча его и не заступил еси его во брани:
Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.
44 разорил еси от очищения его, престол его на землю повергл еси:
Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.
45 умалил еси дни времене его, облиял еси его студом.
Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села)
46 Доколе, Господи, отвращаешися в конец, разжжется яко огнь гнев Твой?
До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
47 Помяни, кий мой состав: еда бо всуе создал еси вся сыны человеческия?
Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села) (Sheol h7585)
49 Где суть милости Твоя древния, Господи, имиже клялся еси Давиду во истине Твоей?
Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?
50 Помяни, Господи, поношение раб Твоих, еже удержах в недре моем многих язык:
Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си укор от толкова многочислени племена,
51 имже поносиша врази Твои, Господи, имже поносиша изменению христа Твоего.
С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха Постъпките на Твоя помезаник.
52 Благословен Господь во век: буди, буди.
Благословен да бъде Господ до века. Ами и амин!
