Псалтирь 74
1 Вскую, Боже, отринул еси до конца? Разгневася ярость Твоя на овцы пажити Твоея?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Помяни сонм Твой, егоже стяжал еси исперва, избавил еси жезлом достояния Твоего, гора Сион сия, в нейже вселился еси.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Воздвигни руце Твои на гордыни их в конец, елика лукавнова враг во святем Твоем.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 И восхвалишася ненавидящии Тя посреде праздника Твоего: положиша знамения своя знамения, и не познаша.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 Яко во исходе превыше: яко в дубраве древяне секирами разсекоша
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 двери его вкупе, сечивом и оскордом разрушиша и.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Возжгоша огнем святило Твое: на земли оскверниша жилище имене Твоего.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 Реша в сердцы своем южики их вкупе: приидите, и отставим вся праздники Божия от земли.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Знамения их не видехом: несть ктому пророка, и нас не познает ктому.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 Доколе, Боже, поносит враг? Раздражит противный имя Твое до конца?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Вскую отвращаеши руку Твою и десницу Твою от среды недра Твоего в конец?
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 Бог же, Царь наш, прежде века содела спасение посреде земли.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Ты утвердил еси силою Твоею море: Ты стерл еси главы змиев в воде:
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Ты сокрушил еси главу змиеву, дал еси того брашно людем Ефиопским.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Ты расторгл еси источники и потоки: Ты изсушил еси реки ифамския.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 Твой есть день, и Твоя есть нощь: Ты совершил еси зарю и солнце.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Ты сотворил еси вся пределы земли: жатву и весну Ты создал еси я.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Помяни сия: враг поноси Господеви, и людие безумнии раздражиша имя Твое.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Не предаждь зверем душу исповедающуюся Тебе: душ убогих Твоих не забуди до конца.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Призри на завет Твой: яко исполнишася помраченнии земли домов беззаконий.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Да не возвратится смиренный посрамлен: нищь и убог восхвалита имя Твое.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Востани, Боже, суди прю Твою: помяни поношение Твое, еже от безумнаго весь день.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Не забуди гласа молитвенник Твоих: гордыня ненавидящих Тя взыде выну.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
