Псалтирь 129

1 Множицею брашася со мною от юности моея, да речет убо Израиль:

Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

2 множицею брашася со мною от юности моея, ибо не премогоша мя.

Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

3 На хребте моем делаша грешницы, продолжиша беззаконие свое.

Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

4 Господь праведен ссече выя грешников.

Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

5 Да постыдятся и возвратятся вспять вси ненавидящии Сиона:

Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

6 да будут яко трава на здех, яже прежде восторжения изсше:

Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе,

7 еюже не исполни руки своея жняй, и недра своего рукояти собираяй:

С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

8 и не реша мимоходящии: благословение Господне на вы, благословихом вы во имя Господне.

Нито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!