От Луки святое благовествование 4
1 Иисус же исполнь Духа Свята возвратися от Иордана: и ведяшеся Духом в пустыню,
А Исус, пълен с Святия Дух, когато се върна, от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
2 дний четыридесять искушаемь от диавола: и не яст ничесоже во дни тыя: и скончавшымся им, последи взалка.
дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
3 И рече Ему диавол: аще Сын еси Божий, рцы каменеви сему, да будет хлеб.
И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
4 И отвеща Иисус к нему, глаголя: писано есть, яко не о хлебе единем жив будет человек, но о всяцем глаголголе Божии.
А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
5 И возвед Его диавол на гору высоку, показа Ему вся царствия вселенныя в часе временне,
Тогава, като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
6 и рече Ему диавол: Тебе дам власть сию всю и славу их: яко мне предана есть, и, емуже аще хощу, дам ю:
На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща),
7 Ты убо аще поклонишися предо мною, будут Тебе вся.
и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8 И отвещав рече ему Иисус: иди за Мною, сатано: писано есть: поклонишися Господу Богу твоему, и Тому единому послужиши.
А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш".
9 И веде Его во Иерусалим, и постави Его на криле церковнем, и рече Ему: аще Сын еси Божий, верзися отсюду долу:
Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
10 писано бо есть, яко Ангелом Своим заповесть о Тебе сохранити Тя:
защото е писано:
11 и на руках возмут Тя, да не когда преткнеши о камень ногу Твою.
и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".
12 И отвещав рече ему Иисус, яко речено есть: не искусиши Господа Бога твоего.
А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпиташ Господа, твоя Бог".
13 И скончав все искушение диавол, отиде от Него до времене.
И като изчерпи всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
14 И возвратися Иисус в силе духовней в Галилею: и весть изыде по всей стране о Нем.
А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.
15 И той учаше на сонмищих их, славимь всеми.
И той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
16 И прииде в Назарет, идеже бе воспитан. И вниде, по обычаю Своему, в день субботный в сонмище, и воста чести.
И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
17 И даша Ему книгу Исаии пророка: и разгнув книгу, обрете место, идеже бе написано:
И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано:
18 Дух Господень на Мне: Егоже ради помаза Мя благовестити нищым, посла Мя изцелити сокрушенныя сердцем, проповедати плененным отпущение и слепым прозрение, отпустити сокрушенныя во отраду,
"Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,
19 проповедати лето Господне приятно.
да проглася благоприятната Господна година".
20 И согнув книгу, отдав слузе, седе: и всем в сонмищи очи беху зряще Нань.
И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
21 И начат глаголати к ним, яко днесь сбыстся писание сие во ушию вашею.
И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
22 И вси свидетелствоваху Ему, и дивляхуся о словесех благодати, исходящих из уст Его, и глаголаху: не Сей ли есть сын Иосифов?
И всички му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Йосифовият син?
23 И рече к ним: всяко речете Ми притчу сию: врачу, изцелися Сам: елика слышахом бывшая в Капернауме, сотвори и зде во отечествии Своем.
А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
24 Рече же: аминь глаголю вам, яко ни который пророк приятен есть во отечествии своем:
И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
25 поистинне же глаголю вам: многи вдовицы беша во дни Илиины во Израили, егда заключися небо три лета и месяц шесть, яко бысть глад велик по всей земли:
А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
26 и ни ко единей их послан бысть Илиа, токмо в Сарепту Сидонскую к жене вдовице:
а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.
27 и мнози прокажени беху при Елиссеи пророце во Израили: и ни един же от них очистися, токмо Нееман Сирианин.
Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
28 И исполнишася вси ярости в сонмищи, слышавшии сия:
Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
29 и воставше изгнаша Его вон из града, и ведоша Его до верху горы, на нейже град их создан бяше, да быша Его низринули:
и, като станаха, изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
30 Он же прошед посреде их, идяше.
Но Той мина посред тях и си отиде.
31 И сниде в Капернаум град Галилейский: и бе учя их в субботы.
И слезе в Галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден;
32 И ужасахуся о учении Его: яко со властию бе слово Его.
и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
33 И в сонмищи бе человек имый духа беса нечиста, и возопи гласом велиим,
И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
34 глаголя: остави, что нам и Тебе, Иисусе Назарянине? Пришел еси погубити нас: вем Тя, кто еси, Святый Божий.
Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
35 И запрети ему Иисус, глаголя: премолчи и изыди из него. И поверг его бес посреде, изыде из него, никакоже вредив его.
Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
36 И бысть ужас на всех, и стязахуся друг ко другу, глаголюще: что слово сие, яко властию и силою велит нечистым духовом, и исходят?
И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37 И исхождаше глас о Нем во всяко место страны.
И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
38 Востав же из сонмища, вниде в дом Симонов: теща же Симонова бе одержима огнем велиим: и молиша Его о ней.
И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
39 И став над нею, запрети огню, и остави ю. Абие же воставши служаше им.
И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
40 Заходящу же солнцу, вси, елицы имеяху болящыя недуги различными, привождаху их к Нему: Он же на единаго коегождо их руце возложь, изцеляше их.
И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
41 Исхождаху же и беси от многих, вопиюще и глаголюще, яко Ты еси Христос Сын Божий. И запрещая не даяше им глаголати, яко ведяху Христа Самаго суща.
Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божия Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
42 Бывшу же дню, изшед иде в пусто место: и народи искаху Его, и приидоша к Нему, и удержаваху Его, дабы не отшел от них.
И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
43 Он же рече к ним, яко и другим градовом благовестити Ми подобает Царствие Божие: яко на се послан есмь.
Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
44 И бе проповедая на сонмищих галилейских.
И проповядваше в галилейските синагоги.
