Книга Судей израилевых 5
1 И воспе Деввора и Варак сын Авинеемов в той день, и рече:
В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки:
2 внегда начати вождом во Израили, и в произволении людий, благословите Господа.
За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа.
3 Услышите, царие, и внушите, князи: аз Господеви воспою и пою Богу Израилеву.
Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала.
4 Господи, во исходе Твоем от Сиира, внегда воздвизатися Тебе от села Едомова, земля потрясеся, и небо возмутися, и облацы искапаша воду:
Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода.
5 горы подвигошася от лица Господа Елои, тая Сина от лица Господа Бога Израилева.
Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.
6 Во дни Самегара сына Анафова, во дни Иаили, оскудеша путие, и идоша в пути кривы, и идоша в пути развращенны:
В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана.
7 оскудеша жнвущии во Израили, оскудеша дондеже воста Деввора, дондеже воста мати во Израили:
Престанаха управниците в Израиля, престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля.
8 избраша боги новы, яко хлеб ячен, тогда воеваша грады князей: щит не явися, ниже копие в четыредесяти тысящах во Израили.
Избраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; Но видя ли се щит или копие Между четиридесетте хиляди в Израиля?
9 Сердце мое на учиненная во Израили: сильнии людий, благословите Господа.
Сърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!
10 Ездящии на ослятех белых в полудне, и седящии на судищи, и ходящии на пути сонмов, провещайте.
Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!
11 Глас плещущих посреде веселящихся: тамо дадят правду. Господи, правды укрепи во Израили: тогда разыдошася во грады своя людие Господни.
Далеч от кипежа на стрелците, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите.
12 Востани, востани, Деввора: востани, востани, глаголи с песнию: востани, Вараче, и плени плен твой, сыне Авинеемль.
Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов!
13 Тогда возвеличися сила Его: Господь смири мне крепльшыя мене.
Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните.
14 Людие Ефремли утомиша их в долине: брат твой Вениамин в людех твоих: от мене Махир снидоша взыскующии, и от Завулона укрепляющиися в скиптре повествования писменника.
Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.
15 И началницы во Иссахаре с Девворою и Вараком: тако Варак отпусти пеших своих в долину, в разделения Рувимова, велика испытания сердца.
И първенците Исахарови бяха с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения.
16 Вскую ми седиши посреде мосфафемов, слышати звиздание воставающих проити в разделения Рувимля? Велия испытания сердца.
Защо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания.
17 Галаад, об ону страну Иордана вселися: и Дан, вскую обитаеши в кораблех? Асир обита при брезех морских, и в разделениих своих вселися.
Галаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си.
18 Завулон, людие укориша душу свою на смерть: и Неффалим на высотах села.
Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните места на полето,
19 И приидоша к нему царие, и ополчишася, тогда воеваша царие Ханаанстии во Фанаахе, у воды Магеддо: множества сребра не взяша.
Дойдоха царете, воюваха; Тогас воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха.
20 От небесе ополчишася звезды, от чина своего ополчишася с Сисарою.
О небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.
21 Водотечь Кисонов изверже их, водотечь Кадимин, водотечь Кисонов: поперет его душа моя сильная.
Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя.
22 Тогда отсекошася копыта конская от топтания сильных его.
Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.
23 Проклинайте Мазора, рече Ангел Господень, проклятием проклените живущих в нем, яко не приидоша в помощь Господню, в помощь (Господню) в сильных.
Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчива кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.
24 Да благословится в женах Иаиль, жена Хавера Кинеева, от жен в кущи да благословится:
Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени живеещи в шатри нека бъде благословена.
25 воды проси у нея, и даде ему млеко в чаши: преимущих принесе масло кравие:
Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.
26 руку свою левую к колу простре, и десницу свою ко млату работающих, и уби Сисару: разби главу его, и порази, прободе скрания его:
Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи.
27 между ногама ея повалися: паде утружден, и умре посреде ног ея, и тамо паде бедне.
При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.
28 Оконцем взираше мати Сисарина, окном сквозе решетку, что замедли колесница его приити? Вскую умедлиша стопы колесниц его?
Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?
29 Мудрии началствующии ея отвещаша ей, и сама отвещаваше словеса своя себе:
Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя давеше отговор на себе си:
30 не обрящут ли его разделяюща корысти, удружающа другом на главу мужа сильна? Корысти шаров Сисаре, корысти шаров различия, шары испещренных, сия выи его корысти.
Не са ли намерили да делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани от двете страни, за шиите на момите взети в корист.
31 Тако да погибнут вси врази Твои, Господи: и любящии Его, якоже восток солнца в силе своей. И бысть в покои земля четыредесять лет.
Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.
