Книга Судей израилевых 17

1 И бысть муж от горы Ефремли, и имя ему Миха:

Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

2 и рече матери своей: тысяща и сто сребреников иже украдены у тебе, и заклинала мя еси и глаголала еси во ушы мои: се, сребро у мене, аз взях е. И рече мати его: благословен сын мой Господеви.

Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори клетвата като слушах аз - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е мият син от Господа.

3 И отдаде тысящу и сто сребреников матери своей. И рече мати его: освящающи освятих сребро Господеви от руки моея, тебе сынови моему сотворити (кумир) изваян и слиян, и ныне отдам е тебе.

И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и той, сега ще го върне на тебе.

4 И отдаде сребро матери своей. И взя мати его двести сребреников и даде их среброделю, и сотвори тое (кумир) изваян и слиян: и бысть в дому Михи.

Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха поставени в дома на Михея.

5 И дом Михин ему дом Божий. И сотвори ефуд и ферафин: и наполни руку единому от сынов своих, и бысть ему жрец.

И тоя Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.

6 В тыя же дни не бяше царя во Израили: кийждо муж, еже право видяшеся пред очима его, творяше.

В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

7 И бысть юноша от Вифлеема Иудина и от рода племене Иудина, и сей левитин, и обиташе тамо:

И имаше един момък от Витлеем Юдов, град на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там прищелец.

8 и пойде сей муж от града Вифлеема Иудина обитати, идеже обрящет место: и прииде до горы Ефремли и даже до дому Михина, еже сотворити путь свой.

Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери място, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

9 И рече ему Миха: откуду идеши? И рече ему левитин: аз есмь от Вифлеема Иудина, и иду обитати, идеже обрящу место.

И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря място.

10 И рече ему Миха: седи со мною и буди ми отец и жрец, и аз дам тебе сребреников десять в год и двои ризы, и яже на житие тебе.

И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.

11 И пойде левит, и нача обитати у мужа. И бысть юноша ему яко един от сынов его.

И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.

12 И наполни Миха руку левитину, и бысть ему юноша жрец, и бяше в дому Михи.

И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

13 И рече Миха: ныне уведех, яко благосотворит мне Господь, яко бысть мне левитин жрец.

Тогава каза на Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.