Книга Иисуса Навина 2
1 И посла Иисус сын Навин из Саттина два юношы соглядати втай, глаголя: взыдите и видите землю и Иерихон. И шедша два юношы внидоста во Иерихон и внидоста в дом жены блудницы, ейже имя Раав: и витаста тамо.
Тогава Исус Навиевият син изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.
2 И поведаша царю Иерихонскому, глаголюще: се, мужие внидоша семо (в сию нощь) от сынов Израилевых соглядати землю.
Но известиха на ерихонския цар, казвайки: Ето, нощес дойдоха тук мъже от израилтяните, за да съгледат земята.
3 И посла царь Иерихонский и рече к Рааве, глаголя: изведи мужы вшедшыя в дом твой нощию: соглядати бо землю приидоша.
И тъй, ерихонският цар прати в Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при тебе, и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.
4 И поемши жена два мужа, сокры их: и рече им, глаголющи: приидоша ко мне мужие, но не вем откуду быша:
Но жената взе двамата мъже та ги скри; и рече: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех от где бяха;
5 егда же врата затворяху в сумраки, и мужие изыдоша: не вем камо поидоша: пожените скоро вслед их, аще постигнете их.
и като щяха да се затворят портите, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете; тичайте скоро след тях и ще ги стигнете.
6 Она же возведе я на храмину и сокры я в паздере льняне собранем у нея на храмине.
Но тя ги беше качила на къщния покрив, и бе ги скрила в ленените гръсти, които беше наредила на къщния покрив.
7 И мужие гнаша вслед их путем ко Иордану к преходом, и врата затворены быша.
И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Иордан, гониха ги до бродовете; и щом тръгнаха ония, които ги подгониха, затвориха портата.
8 И бысть егда изыдоша женущии вслед их, и сии прежде неже уснути им, и она взыде к ним на храмину и рече к ним:
А преди те да си легнат, тя се качи при тях на къщния покрив
9 вем, яко предаде Господь землю (сию) вам: нападе бо страх ваш на ны, и ужасошася вси обитающии на земли от лица вашего:
и рече на мъжете: Зная, че Господ ви даде тая земя и страх от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас;
10 слышахом бо, яко изсуши Господь Бог море Чермное пред лицем вашим, егда исхождасте из Египта, и елика сотвористе двоим царем Аморрейским, иже быша об ону страну Иордана, Сиону и Огу, ихже потребисте:
понеже чухме как Господ пресуши водата на Червеното море пред вас, когато излязохте то Египет, и какво направихте на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан, - на Сиона и на Ога, които изтребихте.
11 и слышавше мы ужасохомся в сердцы нашем, и не ста ктому дух ни во единем от нас от лица вашего: яко Господь Бог ваш, Бог на небеси горе и на земли доле:
Като чухме сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече душа поради вас; защото Господ вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.
12 и ныне кленитеся мне Господем Богом (вашим), яко аз творю милость вам, да сотворите и вы милость в дому отца моего, и дадите ми знамение истинно:
И сега, моля, закълнете ми се в Господа, че както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и дайте ми знак за уверение,
13 и оживите дом отца моего, и матерь мою, и братию мою, и сестры моя, и вся, елика суть им, и измите душы нашя от смерти.
че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко що имат, и ще избавите живота ни от смърт.
14 И рекоша ей мужие: душа наша вместо вас на смерть, аще ныне не объявиши нас. Она же рече: и будет егда предаст Господь вам град (сей), сотворите мне милость и истину.
Мъжете й рекоха: Вместо вас ние сме готови да умрем, ако само не издадете тая наша работа: и когато Господ ни даде земята, ще ти покажем милост и вярност.
15 И свеси их на верве окном: яко дом ея при стене, и при стене сия живяше:
Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата й беше на градската стена, и на стената живееше.
16 и рече им: отидите в гору, да не срящут вас гонящии, и скрыйтеся тамо три дни, дондеже возвратятся гонящии вслед вас: и по сих отидете в путь ваш.
И рече им: Идете в гората, за да не ви срещнат гонителите и крийте се там три дена догде се върнат гонителите; и после си идете по пътя.
17 И реша к ней мужие: неповинни есмы клятве сей твоей, еюже закляла еси нас:
И мъжете й рекоха: Ето как ще бъдем свободни от тая клетва, с която ти ни направи да се закълнем:
18 се, мы входим в часть града, и поставиши знамение, вервь червлену, сию да обяжеши у окна, имже спустила еси нас: отца же твоего и матерь твою, и братию твою и весь дом отца твоего да собереши к себе в дом твой:
ето, когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи.
19 и будет всяк, иже аще изыдет из дверий дому твоего вон, сам себе повинен будет, мы же неповинни (будем) клятве твоей сей: и елицы аще с тобою будут в дому твоем, мы будем повинни, аще рука прикоснется их:
Всеки, който би излязъл из вратата на къщата ти кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем невинни; на всеки, който остане с тебе в къщи, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако се издигне ръка против него.
20 аще же кто нас обидит, или открыет словеса наша сия, будем неповинни клятве твоей сей, еюже закляла еси нас.
Обаче, ако издадеш тая наша работа, тогава пак ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни направи да се закълнем.
21 И рече им: по словеси вашему тако да будет. И отпусти их, и отидоша: и привяза вервь червлену у окна.
А тя каза: Да бъде според както сте казали. И изпрати ги та си отидоха; и тя върза червеното въже на прозореца.
22 И отидоша, и проидоша в гору, и пребыша тамо три дни, дондеже возвратишася гнавшии. И искаша гонящии по всем путем, и не обретоша.
И като тръгнаха отидоха в гората, и там останаха три дена догде се върнаха гонителите; а гонителите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.
23 И возвратистася два юношы и снидоста с горы: и преидоста (Иордан) ко Иисусу сыну Навину, и поведаста ему вся случившаяся има:
Тогава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха и дойдоха при Исуса Навиевия син; и казаха му всичко що се бе случило.
24 и реста ко Иисусу: яко предаде Господь Бог наш в руце наши всю землю, и убояшася вси живущии на земли той от нас.
И рекоха на Исуса: Наистина Господ предаде в ръцете ни цялата земя; а при това, всичките местни жители се стопиха пред нас.
