Книга Иова 37
1 И от сих возмятеся сердце мое и отторжеся от места своего.
Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
2 Послушай слуха во гневе ярости Господни, и поучение изо уст Его изыдет.
Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
3 Под всем небом началство его, и свет его на крилу земли.
Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
4 Вслед его возопиет гласом, возгремит гласом величия Своего, и не изменит их, яко услышит глас Его.
След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5 Возгремит Крепкий гласом Своим дивная: сотвори бо велия, ихже не ведахом.
Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 Повелеваяй снегу: буди на земли, и буря дождя, и буря дождев могутства Его.
Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 В руце всякаго человека знаменает, да познает всяк человек свою немощь.
Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
8 Внидоша же зверие под кров и умолкоша на ложи.
Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9 Из хранилищ внутренних находят болезни, и от внешних стран студень.
От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
10 И от дыхания Крепка даст лед: управляет же воду, якоже хощет,
Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11 и избранное устрояет облак: разженет облак свет Его,
Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12 и Сам окрестная превратит, якоже хощет, в дела их: вся, елика заповесть им, сия чиноположена суть от Него на земли,
Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
13 аще в наказание, аще на землю свою, аще на милость обрящет и.
Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14 Внуши сия, Иове: стани учайся силе Господни.
Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15 Вемы, яко Господь положи дела Своя, свет сотворив из тмы.
Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16 Весть же различие облаков и велия падения злых.
Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
17 Твоя же одежда тепла, почивает же на земли от юга.
Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
18 Утверждения с Ним в древности, крепка якоже видение слития.
Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19 Чесо ради, научи мя, что речем Ему? И престанем многа глаголюще.
Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
20 Еда книга, или книгочиа ми предстоит? Да стоящь сотворю человеку молчати.
Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
21 Не всем же видимь свет: светлый есть в древностех, якоже еже от него на облацех.
И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 От севера облацы златозарни: в сих велия слава и честь Вседержителева.
Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
23 И не обретаем иного подобна крепости Его: иже судит праведно, мниши ли, яко не слышит Той?
Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24 Темже убоятся Его человецы: убоятся же Его и премудрии сердцем.
Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
