Книга пророка Исаии 40

1 Утешайте, утешайте люди Моя, глаголет Бог:

Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.

2 священницы, глаголите в сердце Иерусалиму, утешайте и, яко наполнися смирение его, разрешися грех его, яко прият от руки Господни сугубы грехи своя.

Говорете по сърцето на Ерусалим, и изказвайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно наказание за всичките си грехове.

3 Глас вопиющаго в пустыни: уготовайте путь Господень, правы сотворите стези Бога нашего:

Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.

4 всяка дебрь наполнится, и всяка гора и холм смирится, и будут вся стропотная в право, и острая в пути гладки.

Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите места ще станат прави, И неравните места поле;

5 И явится слава Господня, и узрит всяка плоть спасение Божие, яко Господь глагола.

И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.

6 Глас вопиющаго: возопий. И рекох: что возопию? Всяка плоть сено, и всяка слава человеча яко цвет травный:

Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;

7 изсше трава, и цвет отпаде,

Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!

8 глаголгол же Бога нашего пребывает во веки.

Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.

9 На гору высоку взыди, благовествуяй Сиону, возвыси крепостию глас твой, благовествуяй Иерусалиму: возвысите, не бойтеся. Рцы градом Иудиным:

Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!

10 се, Бог ваш, се, Господь, Господь со крепостию идет, и мышца Его со властию: се, мзда Его с Ним, и дело Его пред Ним:

Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.

11 аки пастырь упасет паству Свою, и мышцею Своею соберет агнцы, и имущыя во утробе утешит.

Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще го носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.

12 Кто измери горстию воду и небо пядию и всю землю горстию? Кто постави горы в мериле и холмы в весе?

Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

13 Кто уразуме ум Господень, и кто советник Ему бысть, иже научает Его?

Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?

14 Или с ким советова, и настави И? Или кто показа Ему суд? Или путь разумения кто показа Ему? Или кто прежде даде Ему, и воздастся Ему?

С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?

15 Аще вси языцы, аки капля от кади, и яко претяжение веса вменишася, и аки плюновение вменятся?

Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.

16 Дубрава же Ливанова не доволна на сожжение, и вся четвероногая не доволна на всесожжение.

Ливан не е достатъчен за гориво Нито стигат животните му за всеизгаряне.

17 И вси языцы яко ничтоже суть, и в ничтоже вменишася.

Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.

18 Кому уподобисте Господа, и коему подобию уподобисте Его?

И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?

19 Еда образ сотвори древоделатель, или златарь слияв злато позлати его, или подобием сотвори его?

Кумирът ли? - Художникът го е излял, И Златарят го обковава със злато И лее за него сребърни верижки;

20 Древо бо негниющее избирает древоделатель и мудре ищет, како поставит образ его, и да не поколеблется.

Който е твърде сиромах та да принесе принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!

21 Не разуместе ли, не слышасте ли, не возвестися ли вам исперва? Не разуместе ли основания земли?

Не знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали

22 Содержай круг земли, и живущии на ней аки прузи: поставивый небо яко камару и простер е, яко скинию обитати:

Онзи, Който седи над кръга на земята. Пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,

23 даяй князи аки ничтоже владети, и землю аки ничтоже сотвори.

Който докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?

24 Не насадят бо, ниже насеют, и не вкоренится в земли корение их: дхну на них ветр, и изсхоша, и буря аки стеблие возмет их.

Те едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,

25 Ныне убо кому Мя уподобисте, и вознесуся? Рече Святый.

И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.

26 Воззрите на высоту очима вашима и видите, кто сотвори сия вся: носяй по числу утварь Свою, и вся по имени прозовет от многия славы и в державе крепости Своея: ничтоже утаися и Тебе.

Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.

27 Еда бо речеши, Иакове, и что глаголал еси, Израилю: утаися путь мой от Бога, и Бог мой суд отя, и отступи?

Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю; Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?

28 И ныне не уразумел ли еси ни ли слышал еси? Бог вечный, Бог устроивый концы земли, не взалчет, ниже утрудится, ниже есть изобретение премудрости Его,

Не знаеш ли? не си ли чувл, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.

29 даяй алчущым крепость и неболезненным печаль.

Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.

30 Взалчут бо юнейшии, и утрудятся юноты, и избраннии не крепцы будут:

Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;

31 терпящии же Господа изменят крепость, окрылатеют аки орли, потекут и не утрудятся, пойдут и не взалчут.

Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.