Бытие 29
1 И востав Иаков на нозе, иде в землю восточную к Лавану сыну Вафуила Сирина, брату же Ревекки матере Иаковли и Исавли.
Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
2 Узре же, и се, кладязь на поли: и бяху тамо три стада овец, почивающе при нем: от того бо кладязя напаяхуся стада. Камень же велий бяше над устием кладязя.
И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
3 И собирахуся тамо вся стада: и отваляху камень от устия кладязя и напаяху овцы: и паки полагаху камень на устии кладязя на месте своем.
И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца, та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
4 Рече же им Иаков: братия, откуду есте вы? Они же реша: от Харрана есмы.
И Яков каза на овчарите: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.
5 Рече же им: знаете ли Лавана сына Нахорова? Они же реша: знаем.
И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.
6 Рече же им: здравствует ли? Они же реша: здравствует. И се, Рахиль дщи его идяше со овцами.
И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с те.
7 И рече Иаков: еще есть дне много, не у час собирати скота: напоивше овцы, шедше пасите.
А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте те и идете да ги пасете.
8 Они же реша: не можем, дондеже соберутся вси пастуси и отвалят камень от устия кладязя, и напоим овцы.
А те рекоха: Не можем догде не се съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.
9 Еще ему глаголющу к ним, и се, Рахиль дщи Лаваня грядяше со овцами отца своего: она бо пасяше овцы отца своего.
Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си, защото тя ги пасеше.
10 Бысть же яко узре Иаков Рахиль дщерь Лавана брата матере своея и овцы Лавана брата матере своея, и приступив Иаков отвали камень от устия кладязя:
А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи, та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.
11 и напои овцы Лавана брата матере своея, и целова Иаков Рахиль, и возопив гласом своим, восплакася:
И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12 и поведа Рахили, яко брат отца ея есть и яко сын Ревеккин есть. И текши поведа отцу своему по словесем сим.
И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й и, че е син на Ревека; а тя се завтече, та извести на баща си.
13 Бысть же яко услыша Лаван имя Иакова сына сестры своея, тече во сретение ему и объемь его лобза, и введе его в дом свой. И поведа Лавану вся словеса сия.
А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, завтече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лавана всичко.
14 И рече ему Лаван: от костей моих и от плоти моея еси ты. И бе с ним месяц дний.
И Лаван му рече: Наистина, ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.
15 Рече же Лаван Иакову: понеже брат мой еси ты, да не поработаеши мне туне: повеждь ми, что мзда твоя есть?
След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата?
16 У Лавана же бесте две дщери: имя старейшей Лиа, имя же юнейшей Рахиль.
А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата - Рахил.
17 Очи же Лиины болезненны: Рахиль же бе добра видом и красна взором зело.
На Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18 Возлюби же Иаков Рахиль. И рече: поработаю тебе седмь лет за Рахиль дщерь твою меншую.
И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.
19 Рече же ему Лаван: лучше ми тебе дати ю, нежели иному отдати мужеви: со мною живи.
И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.
20 И работа Иаков за Рахиль седмь лет: и быша пред ним яко малы дни, занеже любяше ю.
И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.
21 Рече же Иаков Лавану: даждь ми жену мою, понеже совершишася дние, да вниду к ней.
След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.
22 Собра же Лаван вся мужы места того, и сотвори брак.
И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.
23 И бысть вечер, и поемь Лаван Лию дщерь свою, введе ко Иакову: и вниде к ней Иаков.
А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.
24 Даде же Лаван Лии дщери своей Зелфу рабыню свою, ей в рабу.
И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25 Бысть же заутра, и се, бяше Лиа, и рече Иаков Лавану: что сие сотворил ми еси? Не Рахили ли ради работах у тебе? Вскую же обидел мя еси?
Но на сутринта, ето, че беше Лия. И Яков рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26 Отвеща же Лаван: несть тако в нашем месте вдати меншую прежде старейшия.
А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
27 Скончай убо седмины сея, и дам ти и сию за дело, еже делаеши у мене еще седмь лет другия.
Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28 Сотвори же Иаков тако: и исполни седмины сея: и даде ему Лаван Рахиль дщерь свою ему в жену.
И Яков стори така; свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.
29 Даде же Лаван Рахили дщери своей Валлу рабу свою, ей в рабу.
И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30 И вниде (Иаков) к Рахили: возлюби же Рахиль паче, неже Лию: и работа ему седмь лет другия.
И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лаван още седем години.
31 Видев же Господь Бог, яко ненавидима бяше Лиа, отверзе ложесна ея: Рахиль же бяше неплоды.
А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.
32 И зачат Лиа и роди сына Иакову: нарече же имя ему Рувим, глаголя: яко призре Господь на мое смирение и даде ми сына: ныне убо возлюбит мя муж мой.
И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще обикне.
33 И зачат паки Лиа и роди сына втораго Иакову и рече: зане услыша Господь, яко ненавидима есмь, и придаде ми и сего. И нарече имя ему Симеон.
И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон.
34 И зачат еще и роди сына и рече: в нынешнее время у мене будет муж мой, родих бо ему три сыны. Сего ради нарече имя ему Левий.
Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий
35 И заченши еще роди сына и рече: ныне еще сие исповем Господу. Сего ради нарече имя ему Иуда, и преста раждати.
И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда. И престана да ражда.
