Книга Екклезиаста 3
1 Всем время и время всяцей вещи под небесем:
Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2 время раждати и время умирати, время садити и время исторгати сажденое,
Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3 время убивати и время целити, время разрушати и время созидати,
Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4 время плакати и время смеятися, время рыдати и время ликовати,
Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
5 время разметати камение и время собирати камение, время обымати и время удалятися от обымания,
Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
6 время искати и время погубляти, время хранити и время отреяти,
Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7 время раздрати и время сшити, время молчати и время глаголати,
Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
8 время любити и время ненавидети, время брани и время мира.
Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
9 Кое изюбилие творящаго, в нихже сам трудится?
Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
10 Видех попечение всяческое, еже даде Бог сыном человеческим, еже пещися в нем.
Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
11 Всяческая, яже сотвори, добра (суть) во время свое, ибо всякий век дал есть в сердце их, яко да не обрящет человек сотворения, еже сотвори Бог от начала и даже до конца.
Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
12 Уразумех, яко несть благо в них, но токмо еже веселитися и еже творити благо в животе своем:
Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
13 ибо всяк человек, иже яст и пиет и видит благое во всем труде своем, сие даяние Божие есть.
И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
14 Разумех, яко вся, елика сотвори Бог, сия будут во век: к тем несть приложити и от тех несть отяти, и Бог сотвори, да убоятся от лица Его:
Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
15 бывшее уже есть, и елика имут быти, уже быша, и Бог взыщет гонимаго.
Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
16 И еще видех под солнцем место суда, тамо нечестивый, и место праведнаго, тамо благочестивый.
Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
17 И рех аз в сердцы моем: праведнаго и нечестиваго судит Бог: яко время всяцей вещи и на всяцем сотворении тамо.
Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
18 Рех аз в сердцы моем о глаголании сынов человеческих, яко разсудит их Бог: и еже показати, яко сии скоти суть:
Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
19 ибо и тем якоже случай сынов человеческих и случай скотский, случай един им: якоже смерть того, тако и смерть сего, и дух един во всех: и что излишше имать человек паче скота? Ничтоже: яко всяческая суета.
Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
20 Вся идут во едино место: вся быша от персти и вся в персть возвращаются.
Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21 И кто весть дух сынов человеческих, аще той восходит горе? И дух скотский, аще низходит той долу в землю?
Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
22 И видех, яко несть благо, но токмо еже возвеселится человек в творениих своих, яко сия часть его: понеже кто приведет его видети то, еже будет по нем?
Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
