Книга пророка Даниила 3
1 В лето осмонадесятое Навуходоносор царь сотвори тело злато, высота его лактий шестидесяти и широта его лактий шести, и постави е на поли Деире во стране Вавилонстей.
Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област.
2 И посла (Навуходоносор царь) собрати ипаты и воеводы и местоначалники, вожди же и мучители, и сущыя на властех и вся князи стран, приити на обновление кумира, егоже постави Навуходоносор царь.
Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците, и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил.
3 И собрашася местоначалницы, ипатове, воеводы, вождеве, мучителие велицыи, иже над властьми, и вси началницы стран на обновление тела, еже постави Навуходоносор царь: и сташа пред телом, еже постави Навуходоносор царь.
Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор бе поставил.
4 И проповедник вопияше со крепостию: вам глаголется, народи, людие, племена, языцы:
Тогава глашатай викаше със силен глас: Вам се заповядва, племена, народи, и езици,
5 в оньже час аще услышите глас трубы, свирели же и гусли, самвики же и псалтири и согласия, и всякаго рода мусикийска, падающе покланяйтеся телу златому, еже постави Навуходонсор царь:
щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата, и на всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който Навуходоносор е поставил;
6 и иже аще не пад поклонится, в той час ввержен будет в пещь огнем горящую.
а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.
7 И бысть егда услышаша людие глас трубы, свирели же и гусли, самвики же и псалтири и согласия, и всякаго рода мусикийска, падающе вси людие, племена, языцы, покланяхуся телу златому, еже постави Навуходоносор царь.
За това, когато всичките племена чуха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, и на всякакъв вид музика, всичките племена, народи, и езици падаха и се кланяха на златния образ, който цар Навуходоносор бе поставил.
8 Тогда приступиша мужие Халдейстии и оболгаша Иудеев,
Тогава някои халдейци се приближиха при царя, та наклеветиха юдеите,
9 отвещавше реша Навуходоносору цареви: царю, во веки живи:
като проговориха казвайки на цар Навуходоносора: Царю, да си жив до века!
10 ты, царю, положил еси повеление, да всяк человек, иже аще услышит глас трубы, свирели же и гусли, самвики же и псалтири и согласия, и всякаго рода мусикийска,
Ти царю, си издал указ, щото всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата, и на всякакъв вид музика, да падне и да се поклони на златния образ,
11 и не пад поклонится телу златому, ввержен будет в пещь огнем горящую.
а който не падне и не се поклони да бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.
12 Суть убо мужие Иудее, ихже поставил еси над делы страны Вавилионския, Седрах, Мисах и Авденаго, иже не послушаша заповеди твоея, царю, и богом твоим не служат и телу златому, еже поставил еси, не покланяются.
Има някои юдеи, които ти си поставил над работите на вавилонската област, Седрах, Мисах, и Авденаго, които човеци, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат, и на златния образ, който си поставил, не се кланят.
13 Тогда Навуходоносор в ярости и гневе рече привести Седраха, Мисаха и Авденаго. И приведени быша пред царя.
Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седраха, Мисаха и Авденаго. И докараха тия човеци пред царя.
14 И отвеща Навуходоносор и рече им: аще воистинну, Седрах, Мисах и Авденаго, богом моим не служите и телу златому, еже поставих, не покланяетеся?
Навуходоносор проговаряйки, рече им: Седрахе, Мисахе, и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог, и не се кланяте на златния образ, който поставих?
15 Ныне убо аще есте готови, да егда услышите глас трубы, свирели же и гусли, самвики же и псалтири и согласия, и всякаго рода мусикийска, падше поклонитеся телу златому, еже сотворих: аще же не поклонитеся, в той час ввержени будете в пещь огнем горящую: и кто есть Бог, иже измет вы из руки моея?
Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата, и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми?
16 И отвещаша Седрах, Мисах и Авденаго, глаголюще царю Навуходоносору: не требе нам о глаголе сем отвещати тебе:
Седрах, Мисах, и Авденаго рекоха в отговор на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо.
17 есть бо Бог наш на небесех, Емуже мы служим, силен изяти нас от пещи огнем горящия и от руку твоею избавити нас, царю:
Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави;
18 аще ли ни, ведомо да будет тебе, царю, яко богом твоим не служим и телу златому, еже поставил еси, не кланяемся.
но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, които си поставил, няма да се кланяме.
19 Тогда Навуходоносор исполнися ярости, и зрак лица его изменися на Седраха, Мисаха и Авденаго, и рече: разжжите пещь седмерицею, дондеже до конца разгорится.
Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и изгледът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, та проговаряйки, заповяда да нажежат пещта седем пъти повече, отколкото обикновено се нажежаваше.
20 И мужем сильным крепостию рече: оковавше Седраха, Мисаха и Авденаго, вверзите в пещь огнем горящую.
И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго, и да ги хвърлят в пламенната огнена пещ.
21 Тогда мужие онии оковани быша с гащами своими и покрывалы, и сапогми и со одеждами своими, и ввержени быша посреде пещи огнем горящия.
Тогава тия мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите си, и другите си дрехи, и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ.
22 Понеже глагол царев превозможе, и пещь разжжена бысть преизлишше: и мужей оных, иже ввергоша Седраха, Мисаха и Авденаго, уби пламень огненный.
А понеже царската заповед бе настойчива, и пещта се нажежи премного, огненият пламък уби ония мъже, които вдигнаха Седраха, Мисаха и Авденаго.
23 И мужие тии трие, Седрах, Мисах и Авденаго, падоша посреде пещи огнем горящия оковани,
А тия трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани всред пламенната огнена пещ.
24 Навуходоносор же слыша поющих их, и почудися, и воста со тщанием, и рече вельможам своим: не триех ли мужей ввергохом среде огня связаных? И реша цареви: воистинну, царю.
Тогава цар Навуходоносор, ужасен, стана бърже, и като продума, рече на съветниците си: Не хвърлихме ли всред огъня трима мъже вързани? Те отговаряйки, рекоха на царя: Вярно е, царю.
25 И рече царь: се, аз вижду мужы четыри разрешены и ходящя среде огня, и истления несть в них, и зрак четвертаго подобен сыну Божию.
В отговор той рече: Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят всред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете.
26 Тогда прииде Навуходоносор ко устию пещи огнем разжженныя и рече: Седрах, Мисах, Авденаго, раби Бога Вышняго, изыдите и приидите. И изыдоша Седрах, Мисах, Авденаго от среды огня.
Тогава Навуходоносор се приближи до устието на пламенната огнена пещ, и проговаряйки рече: Седрахе, Мисахе и Авденаго, слуги на всевишния Бог, излезте и дойдете тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.
27 И собрашася князи и воеводы, и местоначалницы и вельможи царевы, и видяху мужей, яко не одоле огнь телесем их и власа главы их не опали, и ризы их не изменишася, и вони огненны не бяше в них.
И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители, и царските съветници, видяха, че огънят не бе имал сила върху телата на тия мъже, косъм от главата им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън не бе преминала на тях.
28 И поклонися пред ними царь Богу, и отвеща Навуходоносор царь и рече: благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденаго, Иже посла Ангела Своего и изя отроки Своя, яко уповаша на Него: и слово царево премениша, и предаша телеса своя во огнь, яко да не послужат, ни поклонятся всякому богу иному, но точию Богу своему:
Навуходоносор продумайки, рече: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, който изпрати ангела си и избави слугите си, които, като уповаха на него, не послушаха думата на царя, но предадоха телата си, за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог.
29 и аз заповедаю заповедь: вси людие, племя, язык, аще речет хулу на Бога Седрахова и Мисахова и Авденаго, в пагубу будут, и домове их в разграбление: понеже несть бога другаго, иже возможет избавити сице.
За това, издавам указ, щото всеки човек, от които и да било люде, народ и език, който би казал зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, да се разсече, и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който може да избави така.
30 Тогда царь постави Седраха, Мисаха и Авденаго во стране Вавилонстей, и возвеличи их, и сподоби их старейшинства Иудеев всех сущих во царстве его.
Тогава царят повиши Седраха, Мисаха и Авденаго във вавилонската област.
