Четвертая книга Царств 1
1 И отступи Моав от Израиля, по умертвии Ахаавли.
След смъртта на Ахаава, Моав въстана против Израиля.
2 Охозиа же паде из окна, еже в горнице его в Самарии, и разболеся, и посла послы и рече к ним: идите и вопросите у Ваала сквернаго бога Аккаронска, аще жив буду от болезни моея сея? И идоша вопрошати его ради.
И Охозия падна през решетката на своята горна стая, която бе в Самария и се разболя; и прати човеци, на които рече: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-зевув дали ще оздравея от тая болест.
3 И Ангел Господень рече ко Илии Фесвитянину, глаголя: востав, иди на сретение послом Охозии царя Самарийска и речеши к ним: или несть Бога во Израили, яко грядете вопрошати Ваала сквернаго бога во Аккароне?
Но ангел Господен каза на тесвиеца Илия: Стани, иди да посрещнеш пратениците на самарийския цар, и кажи им: Няма ли Бог в Израиля, та отивате да се допитвате до акаронския бог Ваал-зевува?
4 И сего ради сице глаголет Господь одр, на негоже возшел еси ту, не имаши слезти с него, яко ту смертию умреши, и иде Илиа и рече к ним.
Сега, прочее, така казва Господ: Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш. Тогава Илия се отиде.
5 И возвратишася послы к нему, и рече к ним: что яко возвратистеся?
А като се върнаха пратениците при Охозия, той им рече: Защо се върнахте?
6 И реша к нему: муж изыде в сретение нам и рече к нам: идите возвратитеся к царю пославшему вы и глаголите к нему: сице глаголет Господь: или нему Бога во Израили, яко вы грядете вопрошати Ваала сквернаго бога во Аккароне? Сего ради от одра, на негоже возшел еси, не имаши слезти с него, яко ту смертию умреши.
Те му казаха: Един човек излезе да ни посрещне и рече ни: Идете, върнете се при царя, който ви е пратил, та му кажете: Така казва Господ: Няма ли Бог в Израиля та пращаш да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува? Няма, прочее, да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.
7 И рече к ним царь, глаголя: каков взором бяше муж той вшедый в сретение вам и глаголавый вам словеса сия?
И рече им: Какъв беше на глед човекът, който излезе да ви посрещне и ви каза тия думи?
8 И реша к нему: муж космат и поясом усменным препоясан о чреслех своих. И рече царь: Илиа Фесвитянин сей есть.
И те му отговориха: Беше човек облечен в кожух и препасан около кръста си с кожен пояс. А той рече: Това е тесвиецът Илия.
9 И посла к нему стареишину пятьдесятника и пятьдесят мужей его. И взыде и прииде к нему: и се, Илиа бе седя верху горы. И глагола пятьдесятник к нему и рече: человече Божии, царь зовет тя, сниди.
Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници. И той се възкачи при него; и, ето, Илия седеше на върха на хълма. И рече му: Божий човече, царят каза: Слез.
10 И отвеща Илиа и рече к пятьдесятнику: аще есмь человек Божий аз, то да снидет огнь с небесе и снест тя и пятьдесят твоих (с тобою). И сниде огнь с небесе и снеде его и пятьдесят мужей его.
А Илия в отговор рече на петдесетника: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте ти войници. И слезе огън от небето та изгори него и петдесетте му войници.
11 И приложи царь послати к нему другаго пятьдесятника и пятьдесят (мужей) с ним. И возшед, и глагола пятьдесятник к нему и рече: человече Божий, сице глаголет царь: потщався сниди.
Пак царят прати при него друг петдесетник с петдесетте му войници. И той проговори та му рече: Божий човече, така казва царят: Слез скоро.
12 И отвеща Илиа и глагола к нему и рече: аще человек Божий аз есмь, то да снидет огнь с небесе, и да снест тя и пятьдесят (мужей) с тобою. И сниде огнь с небесе и снеде его и пятьдесят мужей его.
А Илия в отговор им рече: Ако аз съм Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте войници. И слезе Божият огън от небето та изгори него и петдесетте му войници,
13 И приложи царь еще послати стареишину, пятьдесятника третияго, и пятьдесят мужей с ним. И прииде к нему пятьдесятник третий, и поклонися на колена своя пред Илиею, и моли его, и глагола к нему и рече: человече Божий, пощади душу мою и душу раб твоих сих пятьдесят пред очима твоима:
Пак прати царят трети петдесетник с петдесетте му войници. И третият петдесетник, като се възкачи дойде та коленичи пред Илия и го помоли, казвойки му: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тия петдесет твои слуги.
14 се, сниде огнь с небесе и пояде два пятьдесятника первыя с пятиюдесятми их: и ныне да пощадится душа рабов твоих пред очима твоима.
Ето, огън слезе от небето та изгори първите двама петдесетници с петдесетте им войници; а сега нека бъде моят живот скъпоценен пред очите ти.
15 И глагола Ангел Господень ко Илии и рече: сниди с ним, не убойся от лица их. И воста Илиа и сниде с ним к царю,
И ангулът Господен рече на Илия: Слез с него; не бой се от него. И тъй, той стана та слезе с него при царя.
16 и глагола к нему и рече: сице глаголет Господь: что яко послал еси послы вопрошати Ваала сквернаго бога во Аккароне, аки бы не был Бог во Израиле, еже вопросити от Него словесе? Сего ради от одра, наньже возшел еси ту, не имаши слезти с него яко смертию умреши.
И рече Му: Така казва Господ: Понеже си пратил човеци да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува, като че нямаше Бог в Израиля, за да се допиташ до Неговото слово, затова няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.
17 И умре по глаголу Господню, егоже глаголгола Илиа. И царствова Иорам брат Охозиин вместо его, понеже не име сына Охозиа, в лето второе Иорама сына Иосафата царя Иудина.
И така, той умря според Господното слово, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Иорам във втората година на Юдовия цар Иорам Иосафатовия син; понеже Охозия нямаше син.
18 И прочая словес Охозииных, елика сотвори, не се ли, сия писана в книгах словес дний царей Израилевых?
И останалите дела, които Охоция извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
