< Вторая книга Паралипоменон 2 >

1 И повеле Соломон созидати дом имени Господню и дом царству своему.
Тогава Соломон, като реши да построи дом на Господното име, и царска къща,
2 И собра царь Соломон седмьдесят тысящ мужей носящих времена и осмьдесят тысящах каменосечцев в горах, приставленных же над ними три тысящы и шесть сот.
Соломон изброи седемдесет, хиляди мъже за бременосци, и осемдесет хиляди за каменоделци в планините, и три хиляди и шестстотин за надзиратели долу.
3 И посла Соломон к Хираму царю Тирску, глаголя: якоже сотворил еси с Давидом отцем моим и послал еси ему кедры, да созиждет себе дом, в немже ему обитати,
Тогава Соломон прати до тирския цар Хирам да кажат: Както си сторил на баща ми Давида, и си му пратил кедри, за да си построи къща, в която да живее, стори така и на мене.
4 и се, аз сын его созидаю дом имени Господа Бога моего, да освяшу его Ему, еже кадити пред Ним фимиам ароматов и предложение всегда, и возносити всесожжения выну, утро и к вечеру, и в субботы, и в новомесячиих, и в праздницех Господа Бога нашего: во век сие бо Израили:
Ето, аз строя дом за името на Господа моя Бог, да го посветя Нему, за да се принася пред Него благоуханен темян и постоянните присъствени хлябове, и утринните и вечерните всеизгаряния, в съботите, на новолунията, и в празниците на Господа нашия Бог; това е всегдашна наредба в Израил.
5 и дом, егоже аз созидаю, велик, велик бо есть Господь Бог наш паче всех богов,
А домът, който строя, е голям, защото нашият Бог е велик повече от всичките богове.
6 и кто возможет создати Ему дом? Аще бо небо и небо небесе не могут вместити славы Его: и кто аз, созидаяй Ему дом? Но токмо еже кадити фимиам пред Ним:
Но кой може да Му построи дом, когато небето и небето на небесата на са достатъчни да Го поберат? кой прочее съм аз, та да Му построя дом, освен само за да кадя пред Него?
7 ныне убо посли мне мужа мудра, иже весть дела творити в злате и сребре, и меди и железе, и порфире и в червлени и в синете, и иже знает ваяти ваяние, с мудрыми, иже у мене во Иудеи и во Иерусалиме, яже уготова Давид отец мой:
Затова прати ми сега човек изкусен да работи злато и сребро, мед и желязо, мораво, червено и синьо, който знае да прави ваяни работи, и нека работи с изкусните човеци, които са с мене в Юда и в Ерусалим, който баща ми Давид е промислил.
8 и посли ми древа кедрова и аркевфова и певгова от Ливана, вем бо аз, яко раби твои умеют сещи древа от Ливана:
Изпрати ми и кедрови дървета, елхови дървета и алмугови дървета от Ливан; защото зная, че твоите слуги умеят да секат дървета в Ливан; и, ето, моите слуги ще бъдат с твоите слуги,
9 и се, раби твои с рабы моими пойдут, да уготовают мне древа многа, дом бо, егоже аз созидаю, велик и преславен:
за да ми приготвят изобилно дървета; защото домът, който строя, ще бъде голям и чудесен.
10 и се, делателем, иже секут древа, дах в пищу рабом твоим пшеницы мер двадесять тысящ и ячменя мер двадесять тысящ, и вина мер двадесять тысящ и елеа мер двадесять тысящ.
И ето, ще дам на твоите слуги, дървосечците, двадесет хиляди кора чукано жито, двадесет хиляди кора ечемик, двадесет хиляди вати вино и двадесет хиляди вати дървено масло.
11 Рече же Хирам царь Тирский чрез писание и посла к Соломону, глаголя: понеже возлюби Господь люди Своя, постави тя над ними царя.
Тогава тирският цар Хирам отговори с писмо, което прати на Соломона: Понеже Господ люби людете Си, за това те е поставил цар над тях.
12 И рече Хирам: благословен Господь Бог Израилев, иже сотвори небо и землю, иже даде Давиду царю сына премудра и учена, и умна и разумна, иже созиждет дом Господу и дом царству своему:
Рече още Хирам: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, създател на небето и на земята, Който даде на цар Давида мъдър син, надарен с остроумие и разум, който да построи дом Господу и царска къща.
13 и ныне послах тебе мужа мудра и сведуща разум, Хирама раба моего:
Сега, прочее, пращам ти човек изкусен и разумен, майстора си Хирам,
14 матерь его от дщерей Дановых, отец же его муж Тирянин, иже весть делати в злате и сребре, и в меди и в железе, и в камениих и в древах, и ткати в порфире и в синете и в виссоне и в червленице, и ваяти всякую резь, и разумети всяко разумение, елика аще даси ему, с мудрыми твоими и с мудрыми господина моего Давида, отца твоего:
син на една жена от Давидовите дъщери и на баща тирянин, изкусен и да изработва злато и сребро, мед и желязо, камъни и дърва, и мораво, синьо, висон и червено, тоже да прави всякакви ваяни работи и да изработва всякакво измишление каквото му се внуши, за да работи той заедно с твоите изкусни човеци и с изкусните човеци промислени от господаря ми баща ти Давида.
15 и ныне пшеницу и ячмень, и елей и вино, яже обещал еси, господине мой, посли рабом твоим,
Сега, прочее, нека господарят ми изпрати на слугите си житото и ечемика, дървено масло и виното, който е обещал;
16 мы же будем сещи древа от Ливана на всяку потребу твою и послем я плотами по морю Иоппийскому, ты же приведеши я во Иерусалим.
а ние ще насечим дърветата от Ливан, колкото ти са потребни, и ще ти ги докараме на салове по море до Иопия, а ти ще ги превозиш в Ерусалим.
17 И собра Соломон всех мужей пришелцев, иже бяху в земли Израилеве, по сочтению, имже сочте их Давид отец его, и обретени суть сто пятьдесят три тысящы и шесть сот:
И Соломон преброи всичките чужденци, които бяха в Израилевата земя, след преброяването, с което баща му Давид ги бе преброил; и намериха се сто и петдесет и три хиляди и шестстотин души.
18 сотвори же от них седмьдесят тысящ бременоносцев и осмьдесят тысящ каменосечцев, три тысящы и шесть сот приставники над делами людскими.
И от тях назначи седемдесет хиляди за бременосци, и осемдесет хиляди за каменоделци в планините, и три хиляди и шестстотин за надзиратели върху работенето на людете.

< Вторая книга Паралипоменон 2 >