Первая книга Царств 28
1 И бысть во дни оны, и собрашася иноплеменницы в полки своя изыти братися со Израилтяны. И рече Агхус к Давиду: разумея разумей, яко со мною изыдеши на брань ты и мужие твои.
Vào lúc ấy, người Phi-li-tin tập trung lực lượng đi đánh Ít-ra-ên. Vua A-kích nói với Đa-vít: “Ngươi dẫn thuộc hạ theo ta ra trận.”
2 И рече Давид ко Агхусу: тако ныне уразумееши, яже сотворит раб твой. И рече Агхус к Давиду: темже началника хранителей телу (моему) поставлю тя во вся дни.
Đa-vít đáp: “Vâng, vua sẽ thấy khả năng chiến đấu của chúng tôi.” A-kích nói: “Được lắm. Rồi ngươi sẽ làm vệ sĩ cho ta suốt đời.”
3 И Самуил умре, и рыдаше по нем весь Израиль, и погребоша его во Армафеме во граде его: и Саул изби чревобасники и волхвы земли своея.
Khi Sa-mu-ên qua đời, toàn dân Ít-ra-ên khóc thương và chôn ông trong thành Ra-ma, quê hương ông. Sau-lơ đã diệt trừ những người làm nghề đồng bóng và phù thủy trong nước.
4 И собрашася иноплеменницы и приидоша и ополчишася в Сонаме: и собра Саул вся мужы Израилевы, и ополчишася в Гелвуе.
Quân Phi-li-tin đóng đồn ở Su-nem; còn Sau-lơ và quân Ít-ra-ên tập trung ở Ghinh-bô-a.
5 И виде Саул полки иноплеменничи, и убояся, и ужасеся сердце его зело.
Khi thấy đoàn quân Phi-li-tin, Sau-lơ hoảng sợ.
6 И вопроси Саул Господа, и не отвеща ему Господь ни во сне, ни во явлениих, ни во пророцех.
Vua cầu hỏi Chúa Hằng Hữu, nhưng Ngài không đáp dù dưới hình thức báo mộng, dùng bảng U-rim, hay qua các tiên tri.
7 И рече Саул отроком своим: поищите ми жены волшебницы, и пойду к ней, и вопрошу ея. И реша отроцы его к нему: се, жена волшебница во Аендоре.
Sau-lơ nói với các quân sư: “Hãy tìm cho ta một bà bóng để ta hỏi vài điều.” Các quân sư của vua đáp: “Có một bà bóng ở Ên-đô-rơ.”
8 И прикрыся Саул и облечеся в ризы ины, и иде сам и два мужа с ним, и прииде нощию к жене и рече ей: поволхвуй ми чревоволшебством, и возведи ми, егоже реку ти.
Sau-lơ cải trang và đang đêm dẫn hai người đi đến nhà bà bóng, Ông nói: “Xin bà cầu hồn một người cho tôi.”
9 И рече ему жена: се, ныне ты сам веси, елика сотвори Саул, како истреби чревобасники и волхвы от земли, и вскую ты ловиши душу мою, еже умертвити ю?
Bà bóng đáp: “Chắc ông biết việc vua giết các người làm nghề đồng bóng và phù thủy trong Ít-ra-ên. Sao ông còn cài bẫy để giết tôi?”
10 И клятся ей Саул, глаголя: жив Господь, аще срящет тя неправда о словеси сем.
Sau-lơ chỉ Danh Chúa Hằng Hữu mà thề: “Thật như Chúa Hằng Hữu hằng sống, sẽ không có điều gì xấu xảy đến cho bà.”
11 И рече жена Саулу: кого возведу ти? И рече Саул: Самуила возведи ми.
Nghe thế, bà bóng hỏi: “Ông muốn cầu hồn ai?” Sau-lơ đáp: “Sa-mu-ên.”
12 И виде жена Самуила, и возгласи гласом велиим, и рече жена к Саулу: почто мя прельстил еси? И ты еси Саул.
Khi thấy Sa-mu-ên hiện lên, bà bóng la hoảng, nói với Sau-lơ: “Tại sao vua lừa tôi? Vua là Sau-lơ!”
13 И рече ей царь: не бойся, рцы кого видела еси? И рече ему жена: боги видех восходящыя от земли.
Vua trấn an: “Đừng sợ! Ngươi thấy gì?” Bà nói: “Tôi thấy một vị thần từ dưới đất lên.”
14 И рече ей: что познала еси? И рече ему (жена): (видех) мужа стара восходяща от земли, и сей оболчен одеянием долгим. И уразуме Саул, яко сей Самуил (есть), и преклони лице свое на землю и поклонися ему.
Sau-lơ hỏi: “Hình dáng vị ấy như thế nào?” Bà đáp: “Một ông già khoác chiếc áo choàng.” Sau-lơ biết đó là Sa-mu-ên, nên sấp mình dưới đất, vái lạy.
15 И рече ему Самуил: почто понудил еси мя взыти ми? И рече Саул: скорблю зело, яко иноплеменницы воюют на мя, и Бог отступи от мене, и не услыша мене ктому ни в руках пророческих, ни во снех, ни во явлениих: и ныне призвах тя, да скажеши ми, что сотворю.
Sa-mu-ên hỏi Sau-lơ: “Sao vua quấy rầy tôi, gọi tôi lên làm gì?” Sau-lơ thưa: “Tôi ở trong tình cảnh nguy khốn. Quân Phi-li-tin đến đánh, nhưng Đức Chúa Trời bỏ tôi, không đáp lời tôi cầu hỏi dù qua lời tiên tri hay qua giấc mộng, nên túng thế tôi phải cầu ông, mong ông dạy tôi điều phải làm.”
16 И рече Самуил: почто вопрошаеши мя, а Господь отступи от тебе и бысть со ближним твоим?
Sa-mu-ên nói: “Vua còn hỏi tôi làm gì nữa, một khi Chúa Hằng Hữu bỏ và chống nghịch vua?
17 И сотвори Господь тебе, якоже глагола Господь рукою моею, и исторгнет Господь царство твое из руку твоею и вдаст е ближнему твоему Давиду,
Chúa Hằng Hữu sẽ thực hiện những điều Ngài đã phán dặn tôi nói trước đây, lấy ngôi nước khỏi tay vua, trao cho Đa-vít, láng giềng của vua.
18 понеже не послушал еси гласа Господня и не исполнил еси гнева ярости Его на Амалике, глагола ради того сотвори тебе Господь в день сей:
Nguyên do vì vua không tuân lệnh Chúa Hằng Hữu, không cho người A-ma-léc nếm lửa giận của Ngài.
19 и предаст Господь Израиля с тобою в руки иноплеменничи, и заутра ты и сынове твои падут с тобою, и полк Израилев предаст Господь в руки иноплеменничи.
Hơn thế nữa, Chúa Hằng Hữu sẽ phó vua, và quân Ít-ra-ên vào tay người Phi-li-tin; và ngày mai, vua với các con vua sẽ ở một nơi với tôi.”
20 И потщася Саул, и паде стоящь на землю, и убояся зело от словес Самуиловых, и не бысть ктому крепости в нем: яко не яде хлеба во весь день той и во всю нощь ту.
Nghe thế, Sau-lơ kinh hoàng, ngã nằm dài dưới đất. Phần vì cả ngày hôm ấy vua không ăn gì hết nên kiệt sức.
21 И вниде жена к Саулу, и виде его, яко смятеся зело, и рече к нему: се, ныне послуша раба твоя гласа твоего, и положих душу мою в руце мои, и послушах словес, яже ми глаголал еси:
Thấy cảnh Sau-lơ bối rối như thế, bà bóng bước tới nói: “Tôi đã liều mạng để làm theo lời vua.
22 и ныне послушай гласа рабы твоея, и положу пред тобою укрух хлеба, и яждь, и будет в тебе крепость, яко идеши в путь.
Bây giờ xin nghe tôi, cho tôi dọn chút gì vua ăn để lấy sức đi đường.”
23 И не хотяше ясти: и понудиша его отроцы его и жена, и послуша гласа их, и воста от земли, и седе на седалищи.
Sau-lơ từ chối: “Ta không ăn.” Nhưng hai người theo vua và bà bóng cứ nài nỉ mãi, cuối cùng vua đành đứng dậy và ngồi trên giường.
24 Жене же бяше юница питомая в дому: и потщася, и закла ю: и взя муку и смеси, и испече опресноки,
Bà bóng vội bắt con bò con béo tốt đem làm thịt, và lấy bột làm bánh không men,
25 и принесе пред Саула и пред отроки его: и ядоша, и восташа и отидоша в нощь ону.
dọn lên cho Sau-lơ và thuộc hạ vua ăn. Ăn xong, họ ra đi khi trời chưa sáng.
