Первая книга Царств 10

1 И взя Самуил сосуд с елеем, и возлия на главу его, и лобыза его, и рече ему: не помаза ли тебе Господь на царство людем Своим иже во Израили? И ты царствовати будеши в людех Господних, и ты спасеши я от руки враг их окрест: и сие тебе знамение, яко помаза тя Господь над наследием Своим в князя:

Тогава Самуил взе съда с миро та го изля на главата му, целуна го и каза: Не помаза ли те Господ за княз над наследството Си?

2 егда отидеши днесь от мене, обрящеши два мужа при гробех Рахилиных в пределех Вениаминих в Силоме, в Вакалафе скачущих зелно, и рекут тебе: обретошася ослята, ихже ходисте искати: и се, отец твой отверже глагол о ослятех и зело печется вас ради, глаголя: что сотворю о сыне моем?

Като си заминеш днес от мене, ще намериш двама човека близо при Рахилиния гроб, във Вениаминовата земя у Селса; и те ще ти рекат: Намериха се ослиците, които ти отиде да търсиш; и, ето, баща ти престана да се грижи за ослиците, та много скърби за вас, като казва: Какво да правя за сина си?

3 И отидеши оттуду, и далее приидеши до дубравы Фавора, и обрящеши тамо три мужы восходящыя к Богу в Вефиль, единаго ведуща трое козлят, а другаго несуща три вретища хлебов, а третияго несуща мех вина:

И като идеш по-нататък, от там ще дойдеш до дъба на Тавор, и там ще те посрещнат трима човека, които отиват към Бога във Ветил, от които един носи три ярета, а друг носи три хляба, а друг носи мех с вино;

4 и вопросят тя яже о мире, и дадут ти два начатка хлебов, и возмеши от рук их:

и те ще те поздравят и ще ти дадат две хляба, които да приемеш от ръцете им.

5 и по сих да взыдеши на холм Божий, идеже есть собрание иноплеменник, тамо началницы иноплеменничи: и будет егда внидеши тамо во град, срящеши лик пророков исходящих от вамы, и пред ними свирели и тимпаны, и сопели и гусли, и тии прорицающии:

После ще стигнеш до Божия хълм, гдето е филистимският гарнизон; и като стигнеш там, в града, ще срещнеш дружина пророци, слизащи от високото място, предшествувани от псалтир, тъпанче, свирка и китара, и те пророкуващи.

6 и снидет на тя Дух Господень, и воспророчествуеши с ними, и обратишися в мужа иного:

Тогава ще дойде Господният Дух върху тебе, та ще пророкуваш заедно с тях, и ще се промениш в друг човек.

7 и будет егда приидут знамения сия на тя, твори вся, елика обрящет рука твоя, яко Бог с тобою:

А когато тия знамения дойдат на тебе, прави каквото случаят позволява; защото Бог е с тебе.

8 и снидеши прежде мене в Галгалы, и се, аз сниду к тебе вознести всесожжение и пожрети жертвы мирны: седмь дний пождеши, дондеже прииду к тебе, и покажу ти, что сотвориши.

После слез ти пред мене в Галгал; и, ето, аз ще сляза при тебе, за да принеса всеизгаряния и да пожертвувам примирителни жертви; чакай седем дена, докато дойда при тебе и ти кажа що да сториш.

9 И бысть внегда отвратити ему плещы своя отити от Самуила, преложи ему Бог сердце на ино. И приидоша вся знамения сия в день он.

И когато обърна гърба си да си замине от Самуила, Бог му даде друго сърце; и всички ония знамения се сбъднаха в същия ден.

10 И взыде оттуду на холм, и се, лик пророческий противу ему: и взыде нань Дух Божий, и прорицаше среде их.

Като дойдоха там на хълма, ето, дружина пророци ги посрещнаха: и Божият Дух дойде със сила върху него, и той пророкува между тях.

11 И быша вси видевшии его вчера и третияго дне, и видеша, и се, той посреде пророк прорицаяй. И реша людие кийждо ко искреннему своему: что сие бывшее сыну Кисову? Еда и Саул во пророцех?

И като видяха всички, които го познаваха по-напред, че, ето, пророкуваше между пророците, тогава людете казваха едни на други: Що е станало с Кисовия син? и Саул ли е между пророците?

12 И отвеща некто от них и рече: и кто отец ему? Не Кис ли? И сего ради бысть в притчу: еда и Саул во пророцех?

А един от ония, които бяха от там, проговори казвайки: Но кой е техният баща? От това стана поговорка: И Саул ли е между пророците?

13 И сконча пророчествуя, и прииде оттуду на холм.

И като свърши пророкуването си, дойде на високото място.

14 И рече ужик его к нему и ко отрочищу его: камо ходисте? И реша: ослят искати, и видехом, яко несть их, и внидохом к Самуилу.

И стриката на Саула рече на него и на слугата му: Къде ходите? И той каза: Да търсим ослите; и когато видяхме, че ги няма, отидохме при Самуила.

15 И рече ужик к Саулу: возвести ми ныне, что ти рече Самуил?

И Сауловият стрика рече: Я ми кажи що ви рече Самуил.

16 И рече Саул ужику своему: вестию возвести ми, яко обретошася ослята. Словесе же о царстве не возвести ему, еже рече Самуил.

И Саул рече на стрика си: Каза ни положително, че ослиците се намериха. Но не му яви това, което Самуил беше казал за царството.

17 И заповеда Самуил всем людем приити ко Господу в Массифаф.

След това Самуил събра людете при Господа в Масфа

18 И рече Самуил к сыном Израилевым: сия рече Господь Бог Израилев, глаголя: Аз изведох отцы вашя сыны Израилевы из Египта, и изях вы от руки фараона царя Египетскаго и от всех царств оскорбляющих вы:

и рече на израилтяните: Така говори Господ Израилевият Бог: Аз изведох Израиля из Египет, и ви избавих от ръката на египтяните и от ръката на всичките царства, които ви притесняваха.

19 и вы днесь уничижисте Бога вашего, Иже Сам есть спасаяй вы от всех зол ваших и скорбей ваших, и ресте: ни, но царя да поставиши над нами: и ныне станите пред Господем по хоругвам вашым и по племенем вашым и по тысящам вашым.

А вие днес отхвърлихте вашия Бог, Който сам ви избави от всичките ви бедствия и скърби, и рекохте Му: Непременно да поставиш цар над нас. Сега, прочее, застанете пред Господа според племената си и според хилядите си.

20 И приведе Самуил вся колена Израилева, и паде жребий на хоругвь Вениаминю.

И когато Самуил накара да се приближат всичките Израилеви племена, хвана се с жребие Вениаминовото племе.

21 И приведе хоругвь Вениаминю по племенам, и паде жребий на племя Маттариино: и приведоша племя Маттариино по мужем, и паде жребий на Саула сына Кисова: и искаху его, и не обреташеся.

И като накара да се приближи Вениаминовото племе според семействата си, хвана се семейството на Матри; и хвана го се Кисовият син Саул, но като го потърсиха, той не се намери.

22 И вопроси Самуил еще Господа, глаголя: аще приидет семо муж еще? И рече Господь: се, той сокрыся в сосудех.

Затова, допитаха се пак до Господа: Човекът дошъл ли е вече тук? И Господ отговори: Ето, той се е скрил между вещите.

23 И тече Самуил, и взя его оттуду, и постави его посреде людий: и бысть вышше всех людий, от рамен и вышше.

Тогава се завтекоха та го взеха от там; и като застана между людете, беше по-висок от всичките люде от рамената си и нагоре.

24 И рече Самуил ко всем людем: видесте ли, егоже избра себе Господь, яко несть подобен ему во всех вас? И познаша вси людие и реша: да живет царь.

Тогава Самуил каза на всичките люде: Виждате ли онзи, когото Господ избра, че няма подобен на него между всичките люде? И всичките люде извикаха, казвайки: Да живее царят!

25 И рече Самуил к людем оправдания царствия, и написа в книзе, и положи пред Господем.

После Самуил съобщи на людете как ще се реди царството, и като го написа в книга, положи я пред Господа. Тогава Самуил разпусна всичките люде, всеки у дома му.

26 И отпусти Самуил вся люди, и идоша кийждо во своя си, и Саул иде в дом свой в Гаваю: и идоша с ним сынове сил, ихже коснеся Господь сердец их, с Саулом.

Също и Самуил отиде у дома си в Гавая, и с него отиде един полк силни мъже, до чиито сърца Бог беше се докоснал.

27 Сынове же погибелнии реша: кто спасет нас, сей ли? И безчествоваша его, и не принесоша ему даров.

Но някои лоши човеци рекоха: Как ще ни избави той? И презираха го, и не му принасяха дарове; а той се правеше на глух.