Первая книга Паралипоменон 16
1 Принесоша убо кивот Божий и поставиша его посреде скинии, юже водрузи ему Давид, и принесоша всесожжения и спасителная пред Господем.
Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.
2 И соверши Давид вознося всесожжения и спасителная, и благослови люди во имя Господне,
И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.
3 и раздели всякому мужу Израилску, от мужа даже до жены, мужу хлеб един печеный, (и часть печена мяса, ) и пряженый со елеем семидал:
И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.
4 постави же пред лицем кивота завета Господня от левит, еже служити и возглашати (дела Его), и исповедати и хвалити Господа Бога Израилева:
И определи известни левити, да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господ Израилевия Бог:
5 Асаф началник, и другий по нем Захариа, Иеиил и Семирамоф, и Иеиил и Маттафиа, и Елиав и Ванеа и Авдедом: Иеиил же во органех и псалтири и гуслех, Асаф же в кимвалех возглашая:
първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;
6 и Ванеа и Озиил священницы (трубиша) выну в трубы пред кивотом завета Божия.
а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.
7 В той день устрои Давид в начале хвалити Господа рукою Асафа и братии его.
Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, с тия думи:
8 Песнь. Исповедайтеся Господеви и призывайте Его во имени Его, знаема сотворите людем начинания Его:
Славословете Господа: призовавайте името Му, Възвестявайте между народите делата Му.
9 пойте Ему и воспойте Ему, поведите вся чудеса Его, яже сотвори Господь:
Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.
10 хвалите имя святое Его, да возвеселится сердце ищущее благоволения Его:
Хвалете Го с неговото Свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
11 взыщите Господа и укрепитеся, взыщите лица Его выну:
Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.
12 помяните чудеса Его, яже сотвори, знамения и судбы уст Его,
Помнете пречудните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му.
13 семя Израилево, раби Его, сынове Иаковли, избраннии Его.
Вие, потомство на неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.
14 Той Господь Бог наш, во всей земли судбы Его.
Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.
15 Помянем во век завет Его, слово Его, еже заповедал в тысящы родов,
Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,
16 еже завеща Аврааму, и клятву Свою Исааку:
Завета, който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,
17 и постави е Иакову в повеление, Израилю в завет вечен,
Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,
18 глаголя: тебе дам землю Ханааню, уже достояния вашего.
Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,
19 Внегда быти им малым числом, яко умалишася и преселишася в ню,
Когато бяха малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,
20 и преидоша от языка в язык и от царствия к людем иным,
И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царства в други люде.
21 не остави мужа обидети их, и обличи о них цари:
Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,
22 не прикасайтеся помазанным Моим, и во пророцех Моих не лукавнуйте.
Казвайки: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.
23 Воспойте Господеви, вся земля, возвестите от дне на день спасение Его,
Пейте Господу, жители на целия свят; Благовествувайте от ден в ден спасението Му.
24 возвестите во языцех славу Его, во всех людех чудеса Его,
Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.
25 яко велий Господь и хвален зело, страшен есть над всеми боги.
Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.
26 Яко вси бози языков идоли: Господь же наш небеса сотвори.
Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,
27 Слава и величество пред лицем Его, крепость и похвала в месте Его святем.
Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.
28 Дадите Господеви, отечествия языков, дадите Господеви славу и крепость,
Отдайте Господу вие семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.
29 дадите Господеви славу имени Его: возмите дары и принесите пред лице Его, и поклонитеся Господеви во дворех святых Его.
Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.
30 Да убоится от лица Его вся земля, да исправится земля и да не подвижится:
Треперете пред Него, жители на целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.
31 да возвеселятся небеса и да возрадуется земля, и да рекут во языцех: Господь царствует.
Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.
32 Да возгласит море и исполнение его, и древа польская, и вся яже на них.
Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.
33 Тогда возвеселятся древа дубравная пред лицем Господним, яко прииде судити земли.
Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света,
34 Исповедайтеся Господеви, яко благ, яко в век милость Его,
Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;
35 и глаголите: спаси ны, Боже, Спасителю наш, и собери нас, и изми нас от язык, да хвалим имя святое Твое, и хвалимся во хвалениих Твоих.
И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.
36 Благословен Господь Бог Израилев от века даже и до века. И рекут вси людие: аминь. И восхвалиша Господа.
Благословен да бъда Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.
37 И оставиша тамо пред кивотом завета Господня Асафа и братию его, да служат пред кивотом выну по вся дни:
Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;
38 и Авдедом и братия его, шестьдесят осмь: и Авдедом сын Идифунь и Осай (поставлени) во дверники:
остави и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;
39 Садока же священника и братию его священниками пред скиниею Господнею в вышних иже в Гаваоне,
и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,
40 да возносят всесожжения Господеви на олтари всесожжений выну утро и вечер, и по всем яже писана суть в законе Господни, елика повеле сыном Израилевым рукою Моисеа раба Божия:
за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;
41 и с ними Еман и Идифум и прочии избраннии кийждо званием своим еже хвалити Господа, яко в век милость Его:
и са тях постави Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото неговата милост е до века;
42 и с ними трубы и кимвалы еже возглашати, и органы пений Божиих: сынове же Идифумли во вратех (стояху).
и при тях, то ест, при Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.
43 И идоша вси людие кийждо в дом свой, и Давид возвратися, да благословит дом свой.
И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си
