Jobho 3
1 Shure kwaizvozvo, Jobho akashamisa muromo wake ndokutuka zuva rokuberekwa kwake.
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 Akati:
Иов, проговаряйки, рече:
3 “Zuva rokuberekwa kwangu ngariparare, uye nousiku hwakanzi, ‘Kwaberekwa mwanakomana!’
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 Zuva iroro ngarishanduke rive rima; Mwari wokudenga ngaarege kuva nehanya naro; Chiedza ngachirege kuvhenekera pamusoro paro.
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 Rima nomumvuri wakasviba ngazviritore zvakare; gore ngarigare pamusoro paro; kusviba ngakufukidze chiedza charo.
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 Usiku uhwo rima guru ngaribate; ngahurege kuverengwa pakati pamazuva egore kana kunyorwa pamwedzi ipi zvayo.
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Usiku uhwo ngahushaye chibereko; ngaparege kunzwika kupembera kwomufaro mahuri.
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Vanotuka mazuva ngavatuke zuva iro, vaya vakagadzirira kumutsa Chikara Chikuru cheGungwa.
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Nyeredzi dzahwo dzamangwanani ngadzisvibe; ngahumirire chiedza chamasikati pasina uye ngahurege kuona hwerazuva hwamambakwedza;
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 nokuti hahuna kundipfigira mikova yechizvaro kuti huvanze dambudziko pamberi pangu.
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 “Ko, ndakaregererei kufa pakuberekwa kwangu, nokufa pandaibuda mudumbu?
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Mabvi akavapo seiko kuti andigamuchire namazamu kuti ndinwe?
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 Nokuti zvino ndingadai ndakavata murugare; ndingadai ndivete uye ndakazorora
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 namadzimambo namakurukota enyika, vakazvivakira nzvimbo dzava matongo zvino,
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 navatongi vakanga vane goridhe, vakazadza dzimba dzavo nesirivha.
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 Kana kuti sei ndisina kuvigwa muvhu somwana asina kusvika, somucheche asina kumboona chiedza chezuva?
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 Ikoko vakaipa vanorega kutambudza, uye ikoko vakaneta vakazorora.
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 Nhapwa dzinofarirawo rugare rwadzo; havachanzwizve kudanidzira kwomuchairi wenhapwa.
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 Vaduku navakuru variko, uye nhapwa yakasunungurwa kubva pana tenzi wayo.
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 “Chiedza chinopirweiko vaya vari kusurukirwa, uye upenyu kune ane shungu pamwoyo,
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 kuna vaya vanoshuva kufa irwo rusingauyi, vanorutsvaka kupfuura pfuma yakavanzika,
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 vazere nomufaro uye vanofara pavanosvika muguva?
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 Upenyu hunopirweiko munhu ane nzira yakavanzika, iye akakomberedzwa naMwari noruzhowa?
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 Nokuti mafemo anosvika kwandiri pachinzvimbo chezvokudya, kugomera kwangu kunodururwa semvura.
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 Zvandaitya zvakandivinga; zvandaizeza zvaitika kwandiri.
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 Handina rugare, handina runyararo; handina zororo, asi nhamo chete.”
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
