Jobho 29
1 Jobho akapfuurira mberi nokutaura kwake achiti:
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 “Haiwa ndinoshuva sei mwedzi yakapfuura, iwo mazuva andairindirwa naMwari,
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 mwenje wake pawaivhenekera pamusoro pangu uye ndaivhenekerwa nechiedza chake ndichifamba murima!
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 Haiwa, iwo mazuva andakanga ndichine simba, ushamwari hwaMwari chaihwo huchiropafadza imba yangu,
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 Wamasimba Ose paakanga achineni uye vana vangu pavakanga vakandipoteredza,
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 painyorovedzwa nzira yangu noruomba, uye dombo richindidururira hova dzamafuta omuorivhi.
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 “Pandakaenda kusuo reguta ndikandogara muchivara,
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 majaya akandiona akatsaukira parutivi uye vatana vakasimuka;
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 vakuru vakaramba kutaura vakafumbira miromo yavo namaoko avo;
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 manzwi avakuru akanyararidzwa, uye ndimi dzavo dzikanamira kumusoro kwemiromo yavo.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Vose vakandinzwa vakataura zvakanaka pamusoro pangu, uye vose vakandiona vakandirumbidza,
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 nokuti ndakanunura varombo vaichemera rubatsiro, uye nherera dzakanga dzisina anobatsira.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Munhu akanga ofa akandiropafadza; ndakaita kuti mwoyo wechirikadzi uimbe.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Ndakafuka kururama sechipfeko changu; kururamisira kwaiva nguo yangu nenguwani yangu.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Ndakanga ndiri meso kumapofu namakumbo kuzvirema.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 Ndakanga ndiri baba kuna vanoshayiwa; ndaimiririra mhaka yomutorwa.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Ndakavhuna meno emunhu akanga akaipa, ndikabvuta chaakanga akaruma.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 “Ndakafunga kuti, ‘Ndichafira mumba mangu, mazuva angu awanda sejecha.
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 Midzi yangu ichasvika kumvura, uye dova richava pamatavi angu usiku hwose.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Kukudzwa kwangu kucharamba kuri kutsva pandiri, uta hucharamba huri hutsva muruoko rwangu.’
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 “Vanhu vakanditeerera vachitarisira kwazvo, vanyerere vakamirira kurayira kwangu.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Shure kwokutaura kwangu, ivo havana kuzotaurazve; mashoko angu akawira panzeve dzavo zvinyoronyoro.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 Vakandimirira kunge vakamirira mvura yomupfunhambuya, uye vakanwa mashoko angu kunge mvura yechirimo.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Pandakanyemwerera kwavari havana kuzvitenda; chiedza chechiso changu chaikosha kwavari.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 Ndakavasarudzira nzira ini ndokugara saishe wavo; ndakagara samambo pakati pamauto ake; ndakanga ndakaita somunhu anonyaradza vanochema.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
