Jobho 14
1 “Munhu akazvarwa nomukadzi ane mazuva mashoma azere nokutambudzika.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Anobuda seruva agosvava; anotiza somumvuri, haagari.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 Ko, munotarisisa munhu akadai here? Ko, muchamuuyisa kuzotongwa pamberi penyu here?
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Ndianiko angabudisa chinhu chakachena kubva pane chine tsvina? Hakuna!
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Mazuva omunhu akatarwa; makatema kuwanda kwemwedzi yake, mukamutarira miganhu yaasingagoni kudarika.
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Naizvozvo regai kumutarisa uye mumusiye ari oga, kusvikira apedza nguva yake somunhu anoshanda.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 “Asi kumuti kune tariro: Kana ukatemwa, unobukirazve, uye mabukira awo matsva haasvavi.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Midzi yawo ingava yakwegura hayo muvhu uye hunde yawo ichifa muvhu,
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 asi uchabukira pakunhuhwira kwemvura ugomera somuti uchangotanga kumera.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 Asi munhu anofa agoradzikwa pasi; anofema kokupedzisira uye haazovapozve.
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 Sokupera kunoita mvura mugungwa, kana kupwa nokuoma kworwizi,
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 saizvozvo munhu anovata pasi asingazomuki; kusvikira matenga asisiko, vanhu havazomukizve kana kumutswa pakuvata kwavo.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 “Haiwa, dai mandiviga henyu muguva chete, uye mandiviga kusvikira kutsamwa kwenyu kwapfuura! Dai chete manditarira nguva, uye ipapo mugondirangarira! (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 Kana munhu akafa, angazoraramazve here? Mazuva ose okushanda kwangu kwakaoma, ndicharindira kusvikira kuvandudzwa kwangu kwasvika.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Muchadana uye ini ndichakupindurai; muchashuva chisikwa chamakaita namaoko enyu.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 Zvirokwazvo muchaverenga nhambwe dzangu ipapo, asi musingarondi chivi changu.
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Kudarika kwangu kuchasungirwa musaga; muchafukidzira chivi changu.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 “Asi sokupfupfunyuka kunoita gomo rigoondomoka, uye sokubviswa kwedombo panzvimbo yaro,
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 semvura inochera mabwe, uye sokuyerera kwemvura zhinji inokukura ivhu, saizvozvo munoparadza tariro yomunhu.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Munomukunda kamwe chete zvachose, uye akasazovapo; munoshandura chiso chake mobva mamudzinga.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Kana vanakomana vake vachikudzwa, iye haazvizivi; kana vakadzikisirwa pasi, iye haazvioni.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 Anongonzwa kurwadza kwomuviri wake chete, agozvichema iye pachake bedzi.”
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
