Књига пророка Захарије 5

1 Потом опет подигох очи своје и видех; а то књига лећаше.

Тогава пак като подигнах очите си видях, и ето летящ свитък.

2 И он ми рече: Шта видиш? А ја рекох: Видим књигу где лети, дужина јој двадесет лаката, а ширина десет лаката.

И рече ми: Що виждаш? И отговорих: Виждам летящ свитък, дълъг двадесет лакти, и широк десет лакти.

3 Тада ми рече: То је проклетство које изађе на сву земљу, јер сваки који краде истребиће се по њој с једне стране, и који се год куне криво истребиће се по њој с друге стране.

И рече ми: Това е проклетията, която се простира по лицето на цялата страна; защото всеки, който краде, ще се изтреби, както се пише в него от едната страна, и веки, който се кълне лъжливо ще се изтреби, както се пише в него от другата страна.

4 Ја ћу је пустити, говори Господ над војскама, те ће доћи на кућу лупежу и на кућу ономе који се куне мојим именом криво, и стајаће му усред куће и сатрће је, и дрвље јој и камење.

Аз ще я направя да излезе, и тя ще влезе в къщата на крадеца и в къщата на кълнещия се лъжливо в Моето име; и като пребъдва всред къщата му ще я разори, както дърветата й, така и камъните й.

5 Потом изиђе анђео који говораше са мном, и рече ми: Подигни очи своје и види шта је ово што излази.

Тогава ангелът, който говореше с мене, излезе та ми рече: Подигни очите си та виж що е това, което излиза.

6 А ја рекох: Шта је? А он рече: То је ефа што излази. И рече: То им је безбожност по свој земљи.

И рекох: Що е това? А той каза: Това, което излиза, е ефа. Каза още: Това ги представлява, каквито са, по цялата земя;

7 И гле, подизаше се таланат олова, и једна жена сеђаше усред ефе.

(и, ето, един талант олово си вдигаше); и ето една жена седеше всред ефата.

8 И он рече: То је безбожност. И врже је усред ефе, и врже онај комад олова одозго на ждрело јој.

Рече още: Това е нечестието. И хвърли я всред ефата; после хвърли оловената теглилка в устата на ефата.

9 И подигох очи своје и видех, а то две жене излажаху, и ветар им беше под крилима, а крила им беху као у роде, и дигоше ефу међу земљу и небо.

Тогава, като подигнах очите си видях, и, ето, излизаха две жени, които летяха като вятър; защото имаха крила като крила на щъркел; и дигаха ефата между земята и небето.

10 И рекох анђелу који говораше са мном: Куда оне носе ефу?

Тогава рекох на ангела, който говореше с мене: Къде занасят тая ефа?

11 А он ми рече: Да јој начине кућу у земљи Сенару; и онде ће се наместити и поставити на своје подножје.

И рече ми: За да построят за нея къща в земята Сенаар; и когато се приготви, тя ще бъде поставена там на своето място.