Римљанима 10
1 Браћо! Жеља је мог срца и молитва к Богу за спасење Израиља.
Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израиля.
2 Јер им сведочим да имају ревност за Бога, али не по разуму.
Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.
3 Јер не познајући правде Божије и гледајући да своју правду утврде не покоравају се правди Божијој.
Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.
4 Јер је Христос свршетак закона: који Га год верује оправдан је.
Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.
5 Јер Мојсије пише за правду која је од закона: Који човек тако чини живеће у том.
Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея.
6 А правда која је од вере овако говори: Да не кажеш у срцу свом: Ко ће изићи на небо? То јест да сведе Христа;
А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа?
или: Кой ще слезе в бездната, сиреч да възведе Христа от мъртвите?" (Abyssos g12)
8 Али шта говори писмо? Близу ти је реч у устима твојим и у срцу твом, то јест реч вере коју проповедамо.
Но що казва тя? Казва, че "думата е близу при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата която проповядваме.
9 Јер, ако признајеш устима својим да је Исус Господ, и верујеш у срцу свом да Га Бог подиже из мртвих, бићеш спасен.
Защото, ако изповядваш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш;
10 Јер се срцем верује за правду, а устима се признаје за спасење.
Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с устата прави изповед и се спасява.
11 Јер писмо говори: Који Га год верује неће се постидети.
Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами".
12 Јер нема разлике међу Јеврејином и Грком: јер је Он Бог свих, и богат за све који Га призивају.
Понеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.
13 Јер који год призове име Господње спашће се.
Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".
14 Како ће, дакле, призвати кога не вероваше? А како ће веровати кога не чуше? А како ће чути без проповедника?
Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
15 А како ће проповедати ако не буду послани? Као што стоји написано: Како су красне ноге оних који доносе глас за мир, који доносе глас за добро!
И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано:
16 Али сви не послушаше јеванђеље: јер Исаија говори: Господе! Ко верова нашем проповедању?
Но не всички послушаха благовестието; Защото Исаия казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули"?
17 Тако, дакле, вера бива од проповедања, а проповедање речју Божијом.
И тъй, вярването е от слушане, а слушането
18 Него, велим: зар не чуше? Још оде по свој земљи глас њихов, и по крајевима васионог света речи њихове.
Но казвам: те не са ли чули? Наистина чули са:
19 Него велим: зар не разуме Израиљ? Први Мојсије говори: Ја ћу раздражити, не својим народом, неразумним народом расрдићу вас.
Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Моисей казва:
20 А Исаија говори слободно: Нађоше ме који ме не траже; и јавих се онима који за ме не питају.
А Исаия се осмелява да каже:
21 А к Израиљу говори: Сав дан пружах руке своје к народу који не да да му се каже и одговара на супрот.
а за Израиля казва:
