Псалми 73
1 Та добар је Бог Израиљу, онима који су чиста срца.
Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
2 А ноге моје умало не зађоше, умало не попузнуше стопала моја,
А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3 Јер се расрдих на безумнике видећи како безбожници добро живе.
Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
4 Јер не знају за невољу до саме смрти, и тело је њихово претило.
Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
5 На пословима човечијим нема их, и не муче се с другим људима.
Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
6 Тога ради опточени су охолоћу као огрлицом, и обучени у обест као у стајаће рухо.
Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
7 Од дебљине избуљено им је око, срце пуно клапе.
Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
8 Подсмевају се, пакосно говоре о насиљу, охоло говоре.
Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,
9 Уста своја дижу у небо, и земљу пролази језик њихов.
Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
10 И зато се онамо навраћају неки из народа његовог, и пију воду из пуног извора.
Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
11 И говоре: Како ће разабрати Бог? Зар Вишњи зна?
И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
12 Па ето, ови безбожници срећни на свету умножавају богатство.
Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
13 Зар, дакле, узалуд чистим срце своје, и умивам безазленошћу руке своје,
Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
14 Допадам рана сваки дан, и муке свако јутро?
Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
15 Кад бих казао: Говорићу као и они, изневерио бих род синова Твојих.
Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16 И тако стадох размишљати да бих ово разумео; али то беше тешко у очима мојим.
И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
17 Док најпосле не уђох у светињу Божију, и дознах крај њихов.
До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
18 Та на клизавом месту поставио си их, и бацаш их у пропаст!
Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
19 Како зачас пропадају, гину, нестаје их од ненадне страхоте!
Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
20 Као сан, кад се човек пробуди, тако пробудивши их, Господе, у ништа обраћаш утвару њихову.
Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21 Кад кипљаше срце моје и растрзах се у себи,
Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
22 Тада бејах незналица и не разумевах; као живинче бијах пред Тобом.
До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
23 Али сам свагда код Тебе, Ти ме држиш за десну руку.
Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 По својој вољи водиш ме, и после ћеш ме одвести у славу.
Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
25 Кога имам на небу? И с Тобом ништа нећу на земљи.
Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
26 Чезне за Тобом тело моје и срце моје; Бог је град срца мог и део мој довека.
Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
27 Јер ево који одступише од Тебе, гину; Ти истребљаваш сваког који чини прељубу остављајући Тебе.
Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
28 А мени је добро бити близу Бога. На Господа полажем надање своје, и казиваћу сва чудеса Твоја.
Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
