Псалми 137

1 На водама вавилонским сеђасмо и плакасмо опомињући се Сиона.

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 О врбама сред њега вешасмо харфе своје.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 Онде искаху који нас заробише да певамо, и који нас оборише да се веселимо: "Певајте нам песму сионску."

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 Како ћемо певати песму Господњу у земљи туђој?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 Ако заборавим тебе, Јерусалиме, нека ме заборави десница моја.

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 Нека прионе језик мој за уста моја, ако тебе не успамтим, ако не уздржим Јерусалима сврх весеља свог.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 Напомени, Господе, синовима Едомовим дан јерусалимски, кад говорише: Раскопајте, раскопајте га до темеља.

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 Кћери вавилонска, крвницо, благо ономе ко ти плати за дело које си нама учинила!

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 Благо ономе који узме и разбије децу твоју о камен.

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!