Псалми 105
1 Хвалите Господа; гласите име Његово; јављајте по народима дела Његова.
Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
2 Певајте Му и славите Га; казујте сва чудеса Његова.
Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
3 Хвалите се светим именом Његовим; нек се весели срце оних који траже Господа.
Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 Тражите Господа и силу Његову, тражите лице Његово без престанка.
Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
5 Памтите чудеса Његова која је учинио, знаке Његове и судове уста Његових.
Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
6 Семе Аврамово слуге су Његове, синови Јаковљеви изабрани Његови.
Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
7 Он је Господ Бог наш, по свој су земљи судови Његови.
Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
8 Памти увек завет свој, реч, коју је дао на хиљаду колена.
Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,
9 Шта је заветовао Авраму, и за шта се клео Исаку.
Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,
10 То је поставио Јакову за закон, и Израиљу за завет вечни,
Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.
11 Говорећи: Теби ћу дати земљу хананску у наследни део.
Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
12 Тада их још беше мало на број, беше их мало, и беху дошљаци.
Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
13 Иђаху од народа до народа, из једног царства к другом племену.
И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
14 Не даде никоме да им науди, и караше за њих цареве:
Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
15 "Не дирајте у помазанике моје, и пророцима мојим не чините зла."
Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
16 И пусти глад на ону земљу; и потре сав хлеб што је за храну.
После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
17 Посла пред њима човека; у робље продан би Јосиф.
Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
18 Оковима стегоше ноге његове, гвожђе тишташе душу његову,
Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,
19 Док се стече реч његова, и реч Господња прослави га.
Докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
20 Посла цар и одреши га; господар над народима, и пусти га.
Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
21 Постави га господарем над домом својим, и заповедником над свим што имаше.
Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
22 Да влада над кнезовима његовим по својој вољи, и старешине његове уразумљује.
За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
23 Тада дође Израиљ у Мисир, и Јаков се пресели у земљу Хамову.
Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
24 И намножи Бог народ свој и учини га јачег од непријатеља његових.
Гдето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.
25 Преврну се срце њихово те омрзнуше на народ Његов, и чинише лукавство слугама Његовим.
Обърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му
26 Посла Мојсија, слугу свог, Арона изабраника свог.
Прати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.
27 Показаше међу њима чудотворну силу Његову и знаке Његове у земљи Хамовој.
Които извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.
28 Пусти мрак и замрачи, и не противише се речи Његовој.
Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му.
29 Претвори воду њихову у крв, и помори рибу њихову.
Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
30 Провре земља њихова жабама, и клети царева њихових.
Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.
31 Рече, и дођоше бубине, уши по свим крајевима њиховим.
Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
32 Место дажда посла на њих град, живи огањ на земљу њихову.
Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
33 И поби чокоте њихове и смокве њихове, и потре дрвета у крајевима њиховим.
Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.
34 Рече, и дођоше скакавци и гусенице небројене;
Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
35 И изједоше сву траву по земљи њиховој, и поједоше род у пољу њихову.
Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
36 И поби све првенце у земљи њиховој, првине сваког труда њиховог.
Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
37 Изведе Израиљце са сребром и златом, и не беше сустала у племенима њиховим.
И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.
38 Обрадова се Мисир изласку њиховом, јер страх њихов беше на њ пао.
Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
39 Разастре им облак за покривач, и огањ да светли ноћу.
Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.
40 Молише, и посла им препелице, и хлебом их небеским храни.
Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.
41 Отвори камен и протече вода, реке протекоше по сувој пустињи.
Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.
42 Јер се опомињаше свете речи своје к Авраму, слузи свом.
Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
43 И изведе народ свој у радости, избране своје у весељу.
Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
44 И даде им земљу народа и труд туђинаца у наследство.
Даде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.
45 Да би чували заповести Његове, и законе Његове пазили. Алилуја.
За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.
