Приче Соломонове 24
1 Не завиди злим људима нити жели да си с њима.
Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 Јер о погибли мисли срце њихово и усне њихове говоре о муци.
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 Мудрошћу се зида кућа и разумом утврђује се.
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 И знањем се пуне клети сваког блага и драгоцена и мила.
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 Мудар је човек јак, и разуман је човек силан снагом.
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 Јер мудрим саветом ратоваћеш, и избављење је у мноштву саветника.
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 Високе су безумноме мудрости; неће отворити уста својих на вратима.
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 Ко мисли зло чинити зваће се зликовац.
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 Мисао безумникова грех је, и подсмевач је гад људски.
Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 Ако клонеш у невољи, скратиће ти се сила.
Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 Избављај похватане на смрт; и које хоће да погубе, немој се устегнути од њих.
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
12 Ако ли кажеш: Гле, нисмо знали за то; неће ли разумети Онај који испитује срца, и који чува душу твоју неће ли дознати и платити свакоме по делима његовим?
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 Сине мој, једи мед, јер је добар, и саће, јер је слатко грлу твом.
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
14 Тако ће бити познање мудрости души твојој, кад је нађеш; и биће плата, и надање твоје неће се затрти.
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 Безбожниче, не вребај око стана праведниковог, и не квари му почивање.
Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 Јер ако и седам пута падне праведник, опет устане, а безбожници пропадају у злу.
Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 Кад падне непријатељ твој, немој се радовати, и кад пропадне, нека не игра срце твоје.
Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 Јер би видео Господ и не би Му било мило, и обратио би гнев свој од њега на тебе.
Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Немој се жестити ради неваљалаца, немој завидети безбожницима.
Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 Јер нема плате неваљалцу, жижак ће се безбожницима угасити.
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 Бој се Господа, сине мој, и цара, и не мешај се с немирницима.
Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 Јер ће се уједанпут подигнути погибао њихова, а ко зна пропаст која иде од обојице?
Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
23 И ово је за мудраце: Гледати ко је ко на суду није добро.
И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
24 Ко говори безбожнику: Праведан си, њега ће проклињати људи и мрзиће на њ народи.
Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 А који га карају, они ће бити мили, и доћи ће на њих благослов добрих.
Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 Ко говори речи истините, у уста љуби.
Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 Уреди свој посао на пољу, и сврши своје на њиви, потом и кућу своју зидај.
Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 Не буди сведок на ближњег свог без разлога, и не варај уснама својим.
Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 Не говори: Како је он мени учинио тако ћу ја њему учинити; платићу овом човеку по делу његовом.
Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 Иђах мимо њиве човека лењог и мимо винограда човека безумног;
Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 И гле, беше све зарасло у трње и све покрио чкаљ, и ограда им камена разваљена.
И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
32 И видевши узех на ум, и гледах и поучих се.
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 Док мало проспаваш, док мало продремљеш, док мало склопиш руке да починеш,
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
34 У том ће доћи сиромаштво твоје као путник, и оскудица твоја као оружан човек.
И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
