Приче Соломонове 2
1 Сине мој, ако примиш речи моје, и заповести моје сахраниш код себе,
Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
2 Да пази ухо твоје на мудрост, и пригнеш срце своје к разуму,
Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
3 Ако призовеш мудрост, и к разуму подигнеш глас свој,
Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
4 Ако га устражиш као сребро, и као сакривено благо ако добро устражиш;
Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
5 Тада ћеш разумети страх Господњи, и познање Божије наћи ћеш.
Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
6 Јер Господ даје мудрост, из Његових уста долази знање и разум.
Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
7 Чува правима шта доиста јесте, штит је онима који ходе у безазлености,
Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
8 Да би се држали стаза правих, а Он чува пут светаца својих.
За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
9 Тада ћеш разумети правду и суд и шта је право, и сваки добри пут.
Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.
10 Кад дође мудрост у срце твоје, и знање омили души твојој,
Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,
11 Помњивост ће пазити на те, разум ће те чувати,
Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,
12 Избављајући те од зла пута, од људи који говоре опаке ствари,
За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако,
13 Који остављају праве путе да иду путевима мрачним,
От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината,
14 Који се радују зло чинећи, и играју у злим опачинама;
На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите,
15 Којих су путеви криви, и сами су опаки на стазама својим;
Чиито пътища са криви И пътеките им опаки,
16 Избављајући те од жене туђе, од туђинке, која ласка својим речима,
за да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,
17 Која оставља вођу младости своје, и заборавља завет Бога свог.
(Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,
18 Јер к смрти води дом њен, и к мртвима стазе њене.
Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите;
19 Ко год уђе к њој не враћа се, нити излази на пут животни.
Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота, )
20 Зато ходи путем добрих, и држи се стаза праведничких.
За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.
21 Јер ће праведници наставати на земљи, и безазлени ће остати на њој.
Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,
22 А безбожни ће се истребити са земље, и безаконици ће се ишчупати из ње.
А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.
