Књига о Јову 35
1 Још говори Елијуј и рече:
Елиу още проговаряйки рече:
2 Мислиш ли да си право рекао: Моја је правда већа од Божије?
Мислиш ли че, е право това, което рече ти: Моята правда в туй дело е повече от Божията?
3 Јер си рекао: Шта ће ми помоћи, каква ће ми бити корист, да не грешим?
Защото ти рече: Какво ще ми бъде преимуществото? Какво ще ме ползува повече отколкото, ако бях съгрешил?
4 Ја ћу одговорити теби и друговима твојим с тобом.
Аз ще отговоря на тебе. И на приятелите ти с тебе.
5 Погледај небо, и види; погледај облаке, како су виши од тебе.
Погледни към небесата и виж; И гледай облаците, колко по-високо са от тебе.
6 Ако грешиш, шта ћеш Му учинити? Или ако се умноже безакоња твоја, шта ћеш Му наудити?
Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?
7 Ако си праведан, шта ћеш Му дати? Или шта ће примити из руке твоје?
Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти?
8 Човеку какав си може наудити твоја злоћа, и сину човечијем помоћи твоја правда.
Нечестието ти може да повреди само човек като тебе; А правдата ти може да ползува само човешки син.
9 Вапију од великог насиља којима се чини, и вичу на руку силних;
Поради много угнетения викат праведниците, Пищят поради насилието на мощните;
10 А ни један не говори: Где је Бог, Створитељ мој, који даје песму ноћу;
Но пак никой не казва: Где е Бог Творецът ми, Който дава песни нощем,
11 Који чини те смо разумнији од зверја земаљског, и мудрији од птица небеских.
Който ни учи нежели земните животни, И прави ни по-мъдри от въздушните птици?
12 Тамо вичу с охолости злих људи, али не бивају услишени.
Така те викат; но Той не отговаря Да ги избави от гордостта на нечестивите.
13 Јер Бог не слуша таштину, и Свемогући не гледа на њу.
Наистина, Бог не слуша празнословието, И Всемогъщият не го зачита,
14 А камоли кад кажеш: Не видиш то. Пред Њим је суд; чекај Га.
Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш, Че делото ти е пред Него, и напразно Го чакаш!
15 А сада чим те гнев походи, није ништа, нити је гледао на све што си учинио;
И сега, понеже не те е посетил в яростта Си, И не е прегледал със строгост надменността ти,
16 Зато Јов на празно отвара уста своја, и безумно умножава речи.
Затова Иов отваря уста да говори суетности, Трупа думи лишени от благоразумие.
