Књига о Јову 15
1 А Елифас Теманац одговори и рече:
Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 Хоће ли мудар човек казивати празне мисли и пунити трбух ветром источним,
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 Препирући се говором који не помаже и речима које нису ни на шта?
С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 А ти уништаваш страх Божји и укидаш молитве к Богу.
Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
5 Јер безакоње твоје показују уста твоја, ако и јеси изабрао језик лукав.
Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 Осуђују те уста твоја, а не ја; и усне твоје сведоче на те.
Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 Јеси ли се ти први човек родио? Или си пре хумова саздан?
Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
8 Јеси ли тајну Божију чуо и покупио у себе мудрост?
Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 Шта ти знаш што ми не бисмо знали? Шта ти разумеш што не би било у нас?
Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 И седих и старих људи има међу нама, старијих од оца твог.
Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Мале ли су ти утехе Божије? Или имаш шта сакривено у себи?
Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 Што те је занело срце твоје? И што севају очи твоје,
Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 Те обраћаш против Бога дух свој и пушташ из уста својих такве речи?
Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
14 Шта је човек, да би био чист, и рођени од жене, да би био прав?
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 Гле, не верује свецима својим, и небеса нису чиста пред очима Његовим;
Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 А камоли гадни и смрдљиви човек, који пије неправду као воду?
Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
17 Ја ћу ти казати, послушај ме, и приповедићу ти шта сам видео,
Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 Шта мудраци казаше и не затајише, шта примише од отаца својих,
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
19 Којима самим дана би земља, и туђин не прође кроз њу.
На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
20 Безбожник се мучи свега века свог, и насилнику је мало година остављено.
Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 Страх му зуји у ушима, у мирно доба напада пустошник на њ.
Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
22 Не верује да ће се вратити из таме, одсвуда привиђа мач.
Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 Тумара за хлебом говорећи: Где је? Зна да је за њ спремљен дан тамни.
Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 Туга и невоља страше га, и наваљују на њ као цар готов на бој.
Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
25 Јер је замахнуо на Бога руком својом, и Свемогућем се опро.
Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 Трчи исправљена врата на њ с многим високим штитовима својим.
Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 Јер је покрио лице своје претилином, и наваљао сало на бокове своје.
Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
28 И седео је у градовима раскопаним и у кућама пустим, обраћеним у гомилу камења.
Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 Неће се обратити нити ће остати благо његово, и неће се раширити по земљи добро његово.
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 Неће изаћи из мрака, огранке његове осушиће пламен, однеће га дух уста његових.
Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 Нека се не узда у таштину преварени, јер ће му таштина бити плата.
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 Пре свог времена свршиће се, и грана његова неће зеленети.
Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 Откинуће се као с лозе незрео грозд његов и пупци ће се његови као с маслине побацати.
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 Јер ће опустети збор лицемерски, и огањ ће спалити шаторе оних који примају поклоне.
Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 Зачињу невољу и рађају муку, и трбух њихов саставља превару.
Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
