Књига пророка Исаије 33

1 Тешко теби, који пустошиш а тебе не пустоше, и који чиниш неверу а теби се не чини невера; кад престанеш пустошити, бићеш опустошен, кад престанеш чинити неверу, чиниће ти се невера.

Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе на се постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.

2 Господе, смилуј се на нас, Тебе чекамо; буди им мишица свако јутро, и спасење наше у невољи.

Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.

3 Народи побегоше од јаке вике, расејаше се народи што се ти подиже.

От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.

4 И покупиће се плен ваш као што се купе гусенице, скочиће на њ као што скачу скакавци.

И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея, както скача скакалец

5 Узвишен је Господ, јер настава на висини; напуниће Сион суда и правде.

Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

6 И тврђа времена твог, сила спасења твог биће мудрост и знање; страх Господњи биће благо твоје.

А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.

7 Ето, јунаци њихови вичу на пољу, и посланици мирни плачу горко:

Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво

8 Путеви опустеше, путници не путују; поквари уговор, одбаци градове, не мари за човека.

Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.

9 Земља тужи и чезне, Ливан се стиди и вене, Сарон је као пустиња, Васан и Кармил оголеше.

Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.

10 Сада ћу устати, вели Господ, сада ћу се узвисити, сада ћу се подигнути.

Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.

11 Затруднећете сламом, родићете стрњику; гнев ваш прождреће вас као огањ.

Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви като огън ще ви пояде,

12 И народи ће бити као пећи кречне, изгореће огњем као трње посечено.

И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.

13 Слушајте који сте далеко шта сам учинио, и који сте близу познајте моћ моју.

Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.

14 Грешници у Сиону уплашиће се, дрхат ће спопасти лицемере, и рећи ће: Ко ће од нас остати код огња који прождире? Ко ће од нас остати код вечне жеге?

Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от вас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от вас ще обитава при вечни пламъци?

15 Ко ходи у правди и говори шта је право; ко мрзи на добитак од насиља; ко отреса руке своје да не прими поклон; ко затискује уши своје да не чује за крв, и зажима очи своје да не види зло;

Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото,

16 Он ће наставати на високим местима; градови на стенама биће му уточиште, хлеб ће му се давати, вода му неће недостајати.

Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.

17 Очи ће ти видети цара у красоти његовој, гледаће земљу далеку.

Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.

18 Срце ће твоје мислити о страху говорећи: Где је писар? Где бројач? Где је онај што прегледа куле?

Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, казвайки: Где е този, който броеше кулите?

19 Нећеш видети жесток народ, народ који говори из дубина да се не разбира, у кога је језик мутав да се не разуме.

Няма вече да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.

20 Погледај на Сион, град празника наших; очи твоје нека виде Јерусалим, мирни стан, шатор, који се неће однети, коме се коље неће никада померити, и ниједно му се уже неће откинути.

Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Щатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.

21 Него ће нам онде Господ велики бити место река и потока широких, по којима неће ићи лађа с веслима, нити ће велика лађа пролазити онуда.

Но там Господ ще бъде с нас във величието Си, Като място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.

22 Јер је Господ наш судија, Господ је који нам поставља законе, Господ је цар наш, Он ће нас спасти.

Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.

23 Ослабише твоја ужа, не могу тврдо држати катарке своје ни разапети једра; тада ће се разделити велик плен, хроми ће разграбити плен.

Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.

24 И нико од становника неће рећи: Болестан сам. Народу који живи у њему опростиће се безакоње.

И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.