< Књига пророка Исаије 29 >
1 Тешко Арилу, Арилу, граду где је стајао Давид. Додајте годину на годину, нека кољу жртве празничне.
Горко на Ариил, Ариил, Града гдето Давид се засели! Притурете година на година, Празниците нека се изреждат в кръга си,
2 Али ћу притеснити Арила, и биће жалост и туга, јер ће ми бити као Арил.
Тогава Аз ще притесня Ариил, И ще има в него тъга и скръб, И той ще Ми бъде наистина като огнище Божие.
3 Јер ћу те опколити војском, и стегнућу те опкопима и подигнућу супрот теби куле.
И ще поставя стан околовръст против тебе, Ще те обсадя с могили. И ще издигна кули против тебе.
4 Те ћеш оборен говорити са земље и из праха ћеш муцати, и глас ће ти бити са земље као у бајача и из праха ћеш шапћући говорити.
И ти ще бъдеш повален, ще говориш из земята; Говоренето ти ще бъде ниско из пръстта. И гласът ти из земята ще бъде като на запитвач на зли духове, И говоренето ти ще бъде шепот из пръстта.
5 А мноштво непријатеља твојих биће као ситан прах и мноштво насилника као плева кад се размеће; и то ће бити зачас, изненада.
А множеството на неприятелите ти ще бъде като ситен прах, И множеството на насилниците ти като дребна плява, която се отвява: Да! това ще стане внезапно в един миг.
6 Господ над војскама походиће га громом и трусом и хуком великом, вихором и буром и пламеном огњеним који прождире.
Ще има посещение от Господа на Силите С гръм, с трус и с голям шум, С буря и вихрушка и с поглъщащ огнен пламък.
7 И мноштво свих народа који војују на Арил и сви који ударају на њ и на зидове његове и који га притешњују, биће као утвара ноћна у сну.
И множеството на всичките народи, Които воюват против Ариил, Да! всички, които воюват против него и против крепостите му, И ония, които го притесняват, Ще бъде като сън, като нощно видение.
8 Биће као кад гладан сни да једе, па кад се пробуди а душа му празна; или кад сни жедан да пије, па кад се пробуди, а он изнемогао и душа му жедна; тако ће бити мноштво свих народа што војују на гору сионску.
И както гладният сънува ясно, че яде, Но, като се събуди, душата му е празна, Или както жадният сънува ясно, че пие, Но като се събуди, ето той е примрял, и душата му има охота, Така ще бъдат множествата на всичките народи, Които воюват против сионския хълм.
9 Станите и чудите се; вапијте и вичите: Пијани су, али не од вина; посрћу, али не од силовитог пића.
Стойте смаяни и почудете се, Заслепете себе си и ослепейте; Те са пияни, но не от вино, Политат, но не от спиртно питие.
10 Јер је Господ излио на вас дух тврдог сна и затворио вам очи, ослепио пророке и видеоце, главаре ваше.
Защото Господ изля на вас дух на дълбок сън, И затвори очите ви: пророците, И помрачи първенците ви: гледачите.
11 И свака утвара биће вам као речи у запечаћеној књизи, коју дају човеку који зна читати говорећи: Читај то; а он рече: Не могу, јер је запечаћено.
И всяко пророческо видение стана за вас Като думите на запечатано писмо, Което дават на някого, който е грамотен, И казват: А прочети това; А той казва: Не мога, защото е запечатано;
12 Или да дају књигу оном који не зна читати говорећи: Читај то; а он рече: Не знам читати.
Тогава дават писмото на някого, който не е грамотен. И казват: Я прочети това; А той казва: Не съм грамотен.
13 Зато рече Господ: Што се овај народ приближује устима својим и уснама својим поштује ме, а срце им далеко стоји од мене, и страх којим ме се боје заповест је људска којој су научени,
Затова Господ казва: Понеже тия люде се проближават при Мене с устата си, И Ме почитат с устните си, Но са отстранили сърцето си далеч от Мене, И благоволението им към Мене По човешки поучения изучени папагалски,
14 Зато ћу ево још радити чудесно с тим народом, чудесно и дивно, и мудрост мудрих његових погинуће и разум разумних нестаће.
Затова, ето, ще пристъпя да направя чудно дело между тия люде, Да! чудно и странно дело; И мъдростта на мъдрите им ще изчезне, И разумът на разумните ще се скрие.
15 Тешко онима који дубоко сакривају од Господа намеру, који раде у мраку и говоре: Ко нас види? И ко нас зна?
Горко на ония, които дълбоко търсят Да скрият намеренията си от Господа, - Чиито дела са в тъмнината, И които казват: Кой ни види? кой ни знае?
16 Наопаке мисли ваше нису ли као као лончарски? Говори ли дело за оног који га је начинио: Није ме начинио? И лонац говори ли за оног који га је начинио: Не разуме?
Ах! тая ваша опърничавост! Грънчарят ще се счете ли като кал? Направеното ще рече ли на този, който го е направил: Той не ме е направил? Или изработеното ще рече ли за този, който го е изработил: Той няма разум?
17 Неће ли се доскора и Ливан претворити у поље, и поље се узимати за шуму?
Не ли след твърде малко време още Ливан ще се превърне в плодородно поле, И плодородното поле ще се счита като лес?
18 И у тај ће дан глуви чути речи у књизи, и из таме и мрака видеће очи слепих.
И в оня ден глухите ще чуят думи като се четат из книга, И очите на слепите ще прогледат из мрака и тъмнината.
19 И кротки ће се веома радовати у Господу, и ништи између људи веселиће се са Свеца Израиљевог.
Кротките тоже ще умножат радостта си в Господа И сиромасите между човеците ще се развеселят в Светия Израилев.
20 Јер насилника неће бити, и нестаће подсмевача, и истребиће се сви који гледају да чине безакоње,
Защото страшният изчезна, присмивачът се изгуби, И всички, които дебнеха случай да вършат беззаконие, се изтребиха,
21 Који окривљују човека за реч, и мећу замку оном који кара на вратима, и обарају праведног лажју.
Които изкарват човека виновен в съдебното дело, И поставят примка за онзи, който изобличава в портата, И с лъжа изкарват крив праведния.
22 Зато Господ, који је откупио Аврама, овако говори за дом Јаковљев: Неће се више Јаков постидети, нити ће му лице побледети.
Затова Господ, Който е изкупил Аврама, така казва за Якововия дом; Яков няма вече да се посрами, Нито лицето му вече ще пребледнее;
23 Јер кад види усред себе децу своју, дело руку мојих, тада ће они светити име моје, светиће Свеца Јаковљевог и бојаће се Бога Израиљевог.
Но когато той - ще каже, чадата му - видят делото на ръцете Ми всред себе си, Те ще остветят името Ми; Да! ще осветят Светия Яковов, И ще се боят от Бога Израилев.
24 И који лутају духом оразумиће се, и викачи ће примити науку.
Също и ония, които са заблудили духом, ще се вразумят, И които са роптали, ще приемат поука,