1 Мојсијева 15
1 После ових ствари дође Авраму реч Господња у утвари говорећи: Не бој се, Авраме, ја сам ти штит, и плата је твоја врло велика.
След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма.
2 А Аврам рече Господе, Господе, шта ћеш ми дати кад живим без деце, а па коме ће остати моја кућа то је Елијезер овај Дамаштанин?
А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?
3 Још рече Аврам: Ето мени ниси дао порода, па ће слуга рођен у кући мојој бити мој наследник.
Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.
4 А гле, Господ му проговори: Неће тај бити наследник твој, него који ће изаћи од тебе тај ће ти бити наследник.
Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.
5 Па га изведе напоље и рече му: Погледај на небо и преброј звезде, ако их можеш пребројати. И рече му: Тако ће ти бити семе твоје.
Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.
6 И поверова Аврам Богу, а Он му прими то у правду.
И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.
7 И рече му: Ја сам Господ, који те изведох из Ура халдејског да ти дам земљу ову да буде твоја.
После му каза: Аз съм Господ, който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя.
8 А он рече: Господе, Господе, по чему ћу познати да ће бити моја?
А той рече: Господи Иеова, по какво да позная че ще я наследя?
9 И рече му: Принеси ми јуницу од три године и козу од три године и овна од три године и грлицу и голупче.
Господ му рече: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.
10 И он узе све то, и расече на поле, и метну све поле једну према другој; али не расече птице.
И той Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече.
11 А птице слетаху на те мртве животиње; а Аврам их одгонише.
И спуснаха се хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди.
12 А кад сунце беше на заласку, ухвати Аврама тврд сан, и гле, страх и мрак велик обузе га.
А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас, като страшен мрак, го обзе.
13 И Господ рече Авраму: Знај зацело да ће семе твоје бити дошљаци у земљи туђој, па ће јој служити, и она ће их мучити четири стотине година.
Тогава Господ каза на Аврама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.
14 Али ћу судити и народу коме ће служити; а после ће они изаћи с великим благом.
Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот
15 А ти ћеш отићи к оцима својим у миру, и бићеш погребен у доброј старости.
А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост.
16 А они ће се у четвртом колену вратити овамо; јер гресима аморејским још није крај.
А в четвъртия род потомците ти ще се върнат тука; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си.
17 А кад се сунце смири и кад се смрче, гле, пећ се димљаше, и пламен огњени пролажаше између оних делова.
А когато слънцето залезе и настана мрак, ето димяща пещ и огнен пламък, който премина между тия части.
18 Тај дан учини Господ завет с Аврамом говорећи: Семену твом дадох земљу ову од воде мисирске до велике воде, воде Ефрата,
И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,
19 Кенејску, кенезејску и кедмонејску,
земята на кенейците, кенезейците, кадмонейците,
20 И хетејску и ферезејску и рафајску,
хетейците, ферезейците, рафаимите,
21 И аморејску и хананејску и гергесејску и јевусејску.
аморейците, ханаанците, гергесейците и евусейците.
