Psalmi 69
1 Pomozi mi, Bože, jer doðe voda do duše.
За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
2 Propadam u dubokom glibu, gdje nema dna; tonem vodi u dubine, i vali me zatrpavaju.
Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
3 Iznemogoh vièuæi, promuèe mi grlo, pobijelješe mi oèi pogledajuæi Boga.
Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 Onijeh koji mrze na me ni za što ima više nego kose na glavi mojoj; osiliše koji hoæe da me pogube, lažljivi neprijatelji moji. Što nijesam otimao, valja da vratim.
Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 Bože! ti znaš je li u meni bezumlje, i krivice moje nijesu sakrivene od tebe.
Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Nemoj da se postide u meni koji se uzdaju u tebe, Gospode, Gospode nad vojskama! Nemoj da se posrame u meni koji traže tebe, Bože Izrailjev!
Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7 Jer tebe radi podnosim rug, i sramota popade lice moje.
Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8 Tuðin postadoh braæi svojoj, i neznan sinovima matere svoje.
Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9 Jer revnost za kuæu tvoju jede me i ruženja onijeh koji tebe ruže padaju na me.
Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 Plaèem, postim se dušom svojom, i to mi se prima za zlo;
Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11 Mjesto haljine oblaèim vreæu, i bivam im prièa.
Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12 O meni se razgovaraju sjedeæi na vratima, pijuæi vino pjevaju me.
За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
13 A ja se molim tebi, Gospode; vrijeme je da se smiluješ, Bože; po velikoj milosti svojoj usliši me, jer je istinito spasenje tvoje.
Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14 Izvadi me iz gliba, da ne propadnem; da se izbavim od nenavidnika i iz duboke vode;
Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 Da me ne uzme voda na maticu, da me ne proždre puèina, i da ne sklopi jama nada mnom ždrijela svojega.
Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
16 Usliši me, Gospode, jer je blagost tvoja milosrdna, po velikoj dobroti svojoj pogledaj me.
Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
17 Nemoj odvratiti lica svojega od sluge svojega; jer me je tuga; pohitaj, usliši me.
И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
18 Približi se duši mojoj, izbavi je; nasuprot neprijateljima mojim izbavi me.
Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
19 Ti znaš pod kakvim sam rugom, stidom i sramotom; pred tobom su svi neprijatelji moji.
Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
20 Sramota satr srce moje, iznemogoh; èekam hoæe li se kome sažaliti, ali nema nikoga; hoæe li me ko potješiti, ali ne nalazim.
Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21 Daju mi žuè da jedem, i u žeði mojoj poje me octom.
И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 Trpeza njihova neka im bude mreža i zamka, to neka im bude plata.
Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
23 Neka im potamne oèi njihove, da ne vide, i njihove bedre raslabi zasvagda.
Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24 Izlij na njih jarost svoju, i plamen gnjeva tvojega neka ih obuzme!
Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Stan njihov neka opusti, i u njihovijem šatorima neka ne bude nikoga da živi.
Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
26 Jer koga si ti porazio, oni gone, i umnožavaju jade onima koje si ti ranio.
Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
27 Meæi na njih krivicu za krivicom, da ne doðu do pravde tvoje.
Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
28 Neka se izbrišu iz knjige živijeh, i s pravednicima nek ne budu zapisani.
Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
29 A ja sam ništ i bolan; pomoæ tvoja, Bože, nek me zakloni.
А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 Slaviæu ime Božije u pjesmi, velièaæu ga u hvali.
Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
31 To je Bogu milije od vola, od teleta s rogovima i s papcima.
И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
32 Vidjeæe ništi i radovaæe se. Koji tražite Boga, oživjeæe srce vaše.
Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 Jer Bog èuje uboge, i sužanja svojih ne ogluša se.
Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
34 Neka ga hvale nebesa i zemlja, mora i sve što se u njima mièe!
Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
35 Jer æe Bog spasti Sion, sazidaæe gradove Judine; i ljudi æe se ondje naseliti i naslijediæe ga.
Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
36 I natražje æe se sluga njegovijeh utvrditi u njemu, i koji ljube ime njegovo nastavaæe na njemu.
Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
