Psalmi 59
1 Izbavi me od neprijatelja mojih, Bože moj, i od onijeh, što ustaju na me, zakloni me.
За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която бе Давид, за да го убият. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.
2 Izbavi me od onijeh koji èine bezakonje, i od krvopija saèuvaj me.
Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.
3 Evo zlo namišljaju duši mojoj, skupljaju se na me silni, bez krivice moje i bez grijeha mojega, Gospode.
Защото, ето, причакват за да уловят душата ми; Силните се събират против мене, Не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.
4 Bez krivice moje stjeèu se i oružaju se; ustani za mene, i gledaj.
Без да има в мене вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш и виж.
5 Ti, Gospode, Bože nad vojskama, Bože Izrailjev, probudi se, obiði sve ove narode, nemoj požaliti odmetnika.
Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всички народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села)
6 Nek se vrate uveèe, laju kao psi, i idu oko grada.
Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.
7 Evo ruže jezikom svojim, maè im je u ustima, jer, vele, ko æe èuti?
Ето, те бълват думи с устата си; Мечове има в устните им, Понеже, думат те: Кой слуша?
8 Ali ti æeš se, Gospode, smijati njima i posramiti sve ove narode.
Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.
9 Oni su jaki, ali ja na tebe pogledam, jer si ti Bog èuvar moj.
О Сило моя, на Тебе ще се надея. Защото Бог ми е крепост.
10 Bog, koji me miluje, ide preda mnom, Bog mi daje bez straha da gledam neprijatelje svoje.
Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя повалянето на ония, които ме причакват.
11 Nemoj ih pobiti, da ne bi zaboravio narod moj; raspi ih silom svojom i obori ih, Gospode, branièu naš,
Да ги не убиеш, да не би да забравят това моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свели ги, Господи, защитниче наш.
12 Za grijeh usta njihovijeh, za rijeèi jezika njihova; nek se uhvate u oholosti svojoj za kletvu i laž koju su govorili.
Поради греха на устата си, поради думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.
13 Raspi u gnjevu, raspi, da ih nema; i neka poznadu da Bog vlada nad Jakovom i do krajeva zemaljskih.
Довърши го с гняв, довърши ги да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова И до краищата на земята. (Села)
14 Nek se vrate uveèe, laju kao psi, i idu oko grada.
Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;
15 Neka tumaraju tražeæi hrane, i ne nasitivši se neka noæi provode.
Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта не наситени.
16 A ja æu pjevati silu tvoju, rano ujutru glasiti milost tvoju; jer si mi bio obrana i utoèište u dan nevolje moje.
А аз ще пия за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ме станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.
17 Silo moja! tebi æu pjevati, jer si ti Bog èuvar moj, Bog koji me miluje.
О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото Ти, Боже, милостиви мой Бог, Си крепост моя.
