Psalmi 49
1 Slušajte ovo svi narodi, pazite svi koji živite po vasiljenoj,
За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
2 Prostaci i gospodo, bogati i siromasi.
И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3 Usta æe moja kazati premudrost, i srce moje reæi æe razum.
Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
4 Prignuæu uho svoje k prièi, uz gusle æu otvoriti zagonetku svoju.
Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5 Èega da se bojim u zle dane, kad me zloba mojih neprijatelja opkoli?
Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 Koji se uzdate u silu svoju, i hvalite se velikijem bogatstvom svojim!
От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7 Èovjek neæe nikako brata osloboditi, neæe dati Bogu otkupa za nj.
Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8 Velik je otkup za dušu, i neæe biti nigda
(Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
9 Da ko dovijeka živi, i ne vidi groba.
Та да живее вечно И да не види изтление.
10 Svi vide gdje umiru kao i neznalica i bezumnik što ginu, i ostavljaju drugima imanje svoje.
Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11 Oni misle da æe kuæe njihove trajati dovijeka, i stanovi njihovi od koljena na koljeno; imenima svojim zovu zemlje;
Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12 Ali èovjek u èasti neæe dugo ostati, izjednaèiæe se sa stokom, koju kolju.
Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13 Ovaj im se put èini probitaèan, i koji za njima idu, hvale misli njihove;
Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
14 Ali æe ih kao ovce zatvoriti u pakao, smrt æe im biti pastir; i ujutru hodiæe po njima pravednici, i oblik njihov zbrisaæe pakao rastavivši ih s naseljem. (Sheol h7585)
Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села) (Sheol h7585)
16 Ne boj se kad se ko bogati; kad raste slava doma njegova.
Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
17 Jer kad umre, neæe ništa ponijeti, niti æe poæi za njim slava njegova.
Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
18 Jer dušu njegovu blagosiljaju za života njegova, i slave tebe, što ugaðaš sebi.
Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
19 Ali æe on otiæi u stan otaca svojih, gdje svijeta nigda ne vide.
Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
20 Èovjek u èasti, ako nije razuman, izjednaèiæe se sa stokom, koju kolju.
Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
