Psalmi 40

1 Dugo èekah Gospoda, i saže se k meni, i èu viku moju.

За първия певец. Давидов псалом. Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми,

2 Izvadi me iz jame, koja buèi, i iz gliba, i postavi na kamen noge moje, i utvrdi stope moje.

И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми;

3 I metnu u usta moja pjesmu novu, hvalu Bogu našemu. Vide mnogi, i poèinju se bojati Gospoda, i uzdati se u njega.

тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.

4 Blago onome koji na Gospoda stavlja nadanje svoje, i ne obraæa se oholima i onijem koji teže na laž.

Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, И не е склонен към горделивите нито към ония, които коварно отстъпват,

5 Mnoga su èudesa tvoja, koja si uèinio, Gospode, Bože moj, i mnoge su misli tvoje s nama. Nema ti ravna. Htio bih javljati i kazivati, ali im broja nema.

Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бях поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават всяко преброяване

6 Žrtve i darova neæeš; ti si mi uši otvorio; žrtve paljenice i koja se za grijeh prinosi ne tražiš.

В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши за мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.

7 I po tome rekoh: evo idem, kao što je u knjizi pisano za mene;

Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата и предписано на мене);

8 Hoæu èiniti volju tvoju, Bože moj, i zakon je tvoj meni u srcu.

Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.

9 Kazujem pravdu na saboru velikom; evo, usta svojih ne ustavljam; Gospode, ti znaš.

Прогласил съм правда в голямо събрание; Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.

10 Pravde tvoje ne sakrivam u srcu svom, kazujem vjernost tvoju i spasenje tvoje; i ne tajim milosti tvoje i istine tvoje od sabora velikog.

Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.

11 Gospode, nemoj zatvoriti srca svojega od mene; milost tvoja i istina tvoja jednako neka me èuvaju.

Господи, не задържай благите Си милости от мене; Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;

12 Jer me opkoliše zla nebrojena; stigoše me nepravde moje, da ne mogu gledati; ima ih više nego kose na glavi mojoj, srce me moje ostavi.

Защо са ме окръжили безбройни злини, Постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очите си; Те са по-многобройни от космите на главата ми, и сърцето ми отпада.

13 Gospode, voljan budi izbaviti me, Gospode, pohitaj mi u pomoæ.

Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.

14 Nek se postide i posrame svi koji traže pogibao duši mojoj! Nek se vrate natrag i postide koji mi žele zlo!

Нека се посрамят и се смутят заедно всички Ония, които търсят душата ми за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.

15 Nek se povrate u smetnji svojoj koji mi govore: ha! ha!

Нека се смеят поради срама си Ония, които ми думат: О, хохо!

16 Neka se tješe i vesele tobom svi koji traže tebe, Gospode, i koji ljube spasenje tvoje, neka jednako govore: velik Gospod!

Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Господ.

17 Ja sam nesreæan i ništ, neka se Gospod postara za me! Ti si pomoæ moja i izbavitelj moj, Bože moj, ne èasi.

Аз съм сиромах и немощен, Но Господ се грижи за мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Боже мой, да се не забавиш.