Psalmi 38
1 Gospode! nemoj me karati u gnjevu svojem, niti me nakazati u jarosti svojoj.
Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 Jer strijele tvoje ustrijeliše me, i ruka me tvoja tišti.
Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 Nema zdrava mjesta na tijelu mojem od gnjeva tvojega; nema mira u kostima mojim od grijeha mojega.
Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 Jer bezakonja moja izaðoše vrh glave moje, kao teško breme otežaše mi.
Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 Usmrdješe se i zagnojiše se rane moje od bezumlja mojega.
Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 Zgrèio sam se i pogurio veoma, vas dan idem sjetan;
Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
7 Jer sam iznutra pun ognja, i nema zdrava mjesta na tijelu mojem.
Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 Iznemogoh i veoma oslabih, rièem od trzanja srca svojega.
Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
9 Gospode! pred tobom su sve želje moje, i uzdisanje moje nije od tebe sakriveno.
Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 Srce moje jako kuca, ostavi me snaga moja, i vid oèiju mojijeh, ni njega mi nema.
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 Drugovi moji i prijatelji moji videæi rane moje otstupiše, daleko stoje bližnji moji.
Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 Koji traže dušu moju namještaju zamku, i koji su mi zlu radi, govore o pogibli i po vas dan misle o prijevari.
Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 A ja kao gluh ne èujem i kao nijem koji ne otvora usta svojijeh.
Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Ja sam kao èovjek koji ne èuje ili nema u ustima svojim pravdanja.
Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 Jer tebe, Gospode, èekam, ti odgovaraj za mene, Gospode, Bože moj!
Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 Jer rekoh: da mi se ne svete, i da se ne razmeæu nada mnom, kad se spotakne noga moja.
Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 Jer sam gotov pasti, i tuga je moja svagda sa mnom.
Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 Priznajem krivicu svoju, i tužim radi grijeha svojega.
Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 Neprijatelji moji žive, jaki su, i (sila) ih ima što me nenavide na pravdi.
Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 Koji mi vraæaju zlo za dobro, neprijatelji su mi zato što sam pristao za dobrim.
Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 Nemoj me ostaviti, Gospode, Bože moj! nemoj se udaljiti od mene.
Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
22 Pohitaj u pomoæ meni, Gospode, spasitelju moj!
Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
