Psalmi 22
1 Bože, Bože moj! zašto si me ostavio udaljivši se od spasenja mojega, od rijeèi vike moje?
За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
2 Bože moj! vièem danju, a ti me ne slušaš, i noæu, ali nemam mira.
Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 Sveti, koji živiš u pohvalama Izrailjevim!
Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 U tebe se uzdaše oci naši, uzdaše se, i ti si ih izbavljao.
На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 Tebe prizivaše, i spasavaše se; u tebe se uzdaše, i ne ostajaše u sramoti.
Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 A ja sam crv, a ne èovjek; potsmijeh ljudima i rug narodu.
А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
7 Koji me vide, svi mi se rugaju, razvaljuju usta, mašu glavom,
Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 I govore: oslonio se na Gospoda, neka mu pomože, neka ga izbavi, ako ga miluje.
Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 Ta, ti si me izvadio iz utrobe; ti si me umirio na sisi matere moje.
Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
10 Za tobom pristajem od roðenja, od utrobe matere moje ti si Bog moj.
На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Ne udaljuj se od mene; jer je nevolja blizu, a nema pomoænika.
Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Opteèe me mnoštvo telaca; jaki volovi Vasanski opkoliše me;
Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 Razvališe na me usta svoja. Lav je gladan lova i rièe.
Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
14 Kao voda razlih se; rasuše se sve kosti moje; srce moje posta kao vosak, rastopilo se u meni.
Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 Sasuši se kao crijep krjepost moja, i jezik moj prionu za grlo, i u prah smrtni meæeš me.
Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 Opkoliše me psi mnogi; èeta zlikovaca ide oko mene, probodoše ruke moje i noge moje.
Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 Mogao bih izbrojiti sve kosti svoje. Oni gledaju, i od mene naèiniše stvar za gledanje.
Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 Dijele haljine moje meðu sobom, i za dolamu moju bacaju ždrijeb.
Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 Ali ti, Gospode, ne udaljuj se. Silo moja, pohitaj mi u pomoæ.
Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Izbavi od maèa dušu moju, od psa jedinicu moju.
Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
21 Saèuvaj me od usta lavovijeh, i od rogova bivolovih, èuvši, izbavi me.
Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
22 Kazujem ime tvoje braæi; usred skupštine hvaliæu te.
Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 Koji se bojite Gospoda, hvalite ga. Sve sjeme Jakovljevo! poštuj ga. Boj ga se, sve sjeme Izrailjevo!
Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 Jer se ne ogluši molitve ništega niti je odbi; ne odvrati od njega lica svojega, nego ga usliši kad ga zazva.
Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 Tebe æu hvaliti na skupštini velikoj; zavjete svoje svršiæu pred onima koji se njega boje.
От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 Neka jedu ubogi i nasite se, i neka hvale Gospoda koji ga traže; živo da bude srce vaše dovijeka.
Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 Opomenuæe se i obratiæe se ka Gospodu svi krajevi zemaljski, i pokloniæe se pred njim sva plemena neznabožaèka.
Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 Jer je Gospodnje carstvo; on vlada narodima.
Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
29 Ješæe i pokloniæe se svi pretili na zemlji; pred njim æe pasti svi koji slaze u prah, koji ne mogu saèuvati duše svoje u životu.
Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 Sjeme æe njihovo služiti njemu. Kazivaæe se za Gospoda rodu potonjemu.
Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 Doæi æe, i kazivaæe pravdu njegovu ljudima njegovijem, koji æe se roditi; jer je on uèinio ovo.
Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
