Psalmi 139
1 Gospode! ti me kušaš i znaš.
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 Ti znaš kad sjedem i kad ustanem; ti znaš pomisli moje izdaleka;
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 Kad hodim i kad se odmaram, ti si oko mene, i sve putove moje vidiš.
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 Još nema rijeèi na jeziku mom, a ti, Gospode, gle, veæ sve znaš.
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Sastrag i sprijed ti si me zaklonio, i stavio na me ruku svoju.
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 Èudno je za me znanje tvoje, visoko, ne mogu da ga dokuèim.
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 Kuda bih otišao od duha tvojega, i od lica tvojega kuda bih utekao?
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
9 Da se dignem na krilima od zore, i preselim se na kraj mora:
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 I ondje æe me ruka tvoja voditi, i držati me desnica tvoja.
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 Da reèem: da ako me mrak sakrije; ali je i noæ kao vidjelo oko mene.
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 Ni mrak neæe zamraèiti od tebe, i noæ je svijetla kao dan: mrak je kao vidjelo.
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 Jer si ti stvorio što je u meni, sastavio si me u utrobi matere moje.
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Hvalim te, što sam divno sazdan. Divna su djela tvoja, i duša moja to zna dobro.
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 Nijedna se kost moja nije sakrila od tebe, ako i jesam sazdan tajno, otkan u dubini zemaljskoj.
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 Zametak moj vidješe oèi tvoje, u knjizi je tvojoj sve to zapisano, i dani zabilježeni, kad ih još nije bilo nijednoga.
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 Kako su mi nedokuèljive pomisli tvoje, Bože! Kako im je velik broj!
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 Da ih brojim, više ih je nego pijeska. Kad se probudim, još sam s tobom.
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 Da hoæeš, Bože, ubiti bezbožnika! Krvopije, idite od mene.
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 Oni govore ružno na tebe; uzimaju ime tvoje uzalud neprijatelji tvoji.
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 Zar da ne mrzim na one, koji na te mrze, Gospode, i da se ne gadim na one koji ustaju na tebe?
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 Punom mrzošæu mrzim na njih; neprijatelji su mi.
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Okušaj me, Bože, i poznaj srce moje, ispitaj me, i poznaj pomisli moje.
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 I vidi jesam li na zlu putu, i vodi me na put vjeèni.
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
