Psalmi 106
1 Hvalite Gospoda, jer je dobar, jer je dovijeka milost njegova.
Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.
2 Ko æe iskazati silu Gospodnju? isprièati svu slavu njegovu?
Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
3 Blago onima koji drže istinu i tvore pravo svagda!
Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.
4 Opomeni me se, Gospode, po svojoj milosti k narodu svojemu; pohodi me pomoæu svojom,
Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;
5 Da bih vidio u dobru izbrane tvoje, veselio se u veselju naroda tvojega, hvalio se zajedno s našljedstvom tvojim.
За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
6 Zgriješismo s ocima svojim, postasmo krivci, bezakonici.
Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
7 Oci naši u Misiru ne razumješe èudesa tvojih, ne opominjaše se velikih milosti tvojih, i vikaše kraj mora, kraj Crvenoga Mora.
Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
8 Ali im on pomože imena svojega radi, da bi pokazao silu svoju.
При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
9 Zaprijeti Crvenom Moru, i presahnu; i prevede ih preko bezdane kao preko pustinje;
Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
10 I saèuva ih od ruke nenavidnikove, i izbavi ih iz ruke neprijateljeve.
И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
11 Pokri voda neprijatelje njihove, nijedan od njih ne osta.
Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
12 Tada vjerovaše rijeèima njegovijem, i pjevaše mu hvalu.
Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
13 Ali brzo zaboraviše djela njegova, i ne poèekaše volje njegove.
Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,
14 Polakomiše se u pustinji, i stadoše kušati Boga u zemlji gdje se ne živi.
Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
15 On ispuni molbu njihovu, ali posla pogibao na dušu njihovu.
И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
16 Pozavidješe Mojsiju i Aronu, kojega bješe Gospod osvetio.
Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.
17 Rasjede se zemlja, i proždrije Datana i zatrpa èetu Avironovu.
Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
18 I spali oganj èetu njihovu, i plamen sažeže bezbožnike.
И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.
19 Naèiniše tele kod Horiva, i klanjahu se kipu.
Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
20 Mijenjahu slavu svoju na priliku vola, koji jede travu.
Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
21 Zaboraviše Boga, spasitelja svojega, koji je uèinio velika djela u Misiru,
Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
22 Divna u zemlji Hamovoj, strašna na Crvenom Moru.
Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
23 I šæaše ih istrijebiti, da Mojsije izbranik njegov ne stade kao u rasjelini pred njim, i ne odvrati jarost njegovu da ih ne istrijebi.
Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
24 Poslije ne mariše za zemlju željenu, ne vjerovaše rijeèi njegovoj.
Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
25 Pobuniše se u šatorima svojim, ne slušaše glasa Gospodnjega.
А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
26 I on podiže ruku svoju na njih, da ih pobije u pustinji,
Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,
27 Da pobije pleme njihovo meðu narodima, i rasije ih po zemljama.
И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,
28 I pristaše za Velfegorom, i jedoše prineseno na žrtvu mrtvima.
Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.
29 I rasrdiše Boga djelima svojim, i udari u njih pogibao.
И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
30 I ustade Fines, i umilostivi, i prestade pogibao.
Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
31 I to mu se primi u pravdu, od koljena do koljena dovijeka.
И това му се вмени за правда Из род в род до века.
32 I razgnjeviše Boga na vodi Merivi, i Mojsije postrada njih radi;
Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
33 Jer dotužiše duhu njegovu, i pogriješi ustima svojima.
Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.
34 Ne istrijebiše naroda, za koje im je Gospod rekao;
При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
35 Nego se pomiješaše s neznabošcima, i nauèiše djela njihova.
Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;
36 Stadoše služiti idolima njihovijem, i oni im biše zamka.
Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
37 Sinove svoje i kæeri svoje prinosiše na žrtvu ðavolima.
Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
38 Prolivaše krv pravu, krv sinova svojih i kæeri svojih, koje prinošahu na žrtvu idolima Hananskim, i oskvrni se zemlja krvnijem djelima.
И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
39 Oskvrniše sebe djelima svojim, i èiniše preljubu postupanjem svojim.
Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
40 I planu gnjev Gospodnji na narod njegov, i omrznu mu dio njegov.
Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
41 I predade ih u ruke neznabožaèke, i nenavidnici njihovi stadoše gospodariti nad njima.
Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
42 Dosaðivaše im neprijatelji njihovi, i oni biše pokoreni pod vlast njihovu.
Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
43 Mnogo ih je puta izbavljao, ali ga oni srdiše namjerama svojim, i biše poništeni za bezakonje svoje.
Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.
44 Ali on pogleda na nevolju njihovu, èuvši tužnjavu njihovu,
Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;
45 I opomenu se zavjeta svojega s njima, i pokaja se po velikoj milosti svojoj;
Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
46 I uèini, te ih stadoše žaliti svi koji ih bjehu zarobili.
Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
47 Spasi nas, Gospode Bože naš, i pokupi nas iz neznabožaca, da slavimo sveto ime tvoje, da se hvalimo tvojom slavom!
Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
48 Blagosloven Gospod Bog Izrailjev od vijeka i do vijeka! I sav narod neka kaže: amin! Aliluja!
Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
