Poslovice 3
1 Sine moj, ne zaboravljaj nauke moje, i zapovijesti moje neka hrani srce tvoje.
Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
2 Jer æe ti donijeti dug život, dobre godine i mir.
Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
3 Milost i istina neka te ne ostavlja; priveži ih sebi na grlo, upiši ih na ploèi srca svojega.
Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
4 Te æeš naæi milost i dobru misao pred Bogom i pred ljudima.
Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
5 Uzdaj se u Gospoda svijem srcem svojim, a na svoj razum ne oslanjaj se.
Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
6 Na svijem putovima svojim imaj ga na umu, i on æe upravljati staze tvoje.
Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
7 Ne misli sam o sebi da si mudar; boj se Gospoda i uklanjaj se oda zla.
Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
8 To æe biti zdravlje pupku tvojemu i zaljevanje kostima tvojim.
Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.
9 Poštuj Gospoda imanjem svojim i prvinama od svega dohotka svojega;
Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
10 I biæe pune žitnice tvoje obilja, i presipaæe se vino iz kaca tvojih.
Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
11 Sine moj, ne odbacuj nastave Gospodnje, i nemoj da ti dosadi karanje njegovo.
Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
12 Jer koga ljubi Gospod onoga kara, i kao otac sina koji mu je mio.
Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
13 Blago èovjeku koji naðe mudrost, i èovjeku koji dobije razum.
Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
14 Jer je bolje njom trgovati nego trgovati srebrom, i dobitak na njoj bolji je od zlata.
Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.
15 Skuplja je od dragoga kamenja, i što je god najmilijih stvari tvojih ne mogu se izjednaèiti s njom.
Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
16 Dug život u desnici joj je, a u ljevici bogatstvo i slava.
Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
17 Puti su njezini mili puti i sve staze njezine mirne.
Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
18 Drvo je životno onima koji se hvataju za nju, i ko je god drži sreæan je.
Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
19 Gospod je mudrošæu osnovao zemlju, utvrdio nebesa razumom.
С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
20 Njegovom mudrošæu razvališe se bezdane i oblaci kaplju rosom.
Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
21 Sine moj, da ti to ne odlazi iz oèiju; èuvaj pravu mudrost i razboritost;
Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
22 I biæe život duši tvojoj i nakit grlu tvojemu.
Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
23 Tada æeš iæi bez brige putem svojim, i noga tvoja neæe se spotaæi.
Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
24 Kad liježeš, neæeš se plašiti, i kad poèivaš, sladak æe ti biti san.
Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
25 Neæeš se plašiti od nagle strahote ni od pogibli bezbožnièke kad doðe.
Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
26 Jer æe ti Gospod biti uzdanica i èuvaæe ti nogu da se ne uhvati.
Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.
27 Ne odreci dobra onima kojima treba, kad možeš uèiniti.
Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.
28 Ne govori bližnjemu svojemu: idi, i doði drugi put, i sjutra æu ti dati, kad imaš.
Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.
29 Ne kuj zla bližnjemu svojemu koji živi s tobom bez brige.
Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.
30 Ne svaðaj se ni s kim bez uzroka, ako ti nije uèinio zla.
Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.
31 Nemoj zavidjeti nasilniku, ni izabrati kojega puta njegova.
Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,
32 Jer je mrzak Gospodu zlikovac, a u pravednih je tajna njegova.
Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.
33 Prokletstvo je Gospodnje u kuæi bezbožnikovoj, a stan pravednièki blagosilja.
Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.
34 Jer potsmjevaèima on se potsmijeva, a krotkima daje milost.
Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.
35 Mudri æe naslijediti slavu, a bezumnike æe odnijeti sramota.
Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам.
