Poslovice 29
1 Èovjek koji po karanju ostaje tvrdoglav, ujedanput æe propasti, da neæe biti lijeka.
Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
2 Kad se umnožavaju pravednici, veseli se narod; a kad vlada bezbožnik, uzdiše narod.
Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
3 Ko ljubi mudrost, veseli oca svojega; a ko se druži s kurvama, rasipa svoje dobro.
Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
4 Car pravdom podiže zemlju; a ko uzima mito, satire je.
Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
5 Ko laska prijatelju svojemu, razapinje mrežu nogama njegovijem.
Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
6 U grijehu je zla èovjeka zamka, a pravednik pjeva i veseli se.
В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
7 Pravednik razumije parbu nevoljnijeh, a bezbožnik ne mari da zna.
Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
8 Potsmjevaèi raspaljuju grad, a mudri utišavaju gnjev.
Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
9 Mudar èovjek kad se pre s ludijem, ili se srdio ili smijao, nema mira.
Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
10 Krvopije mrze na bezazlenoga, a pravi se brinu za dušu njegovu.
Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
11 Sav gnjev svoj izliva bezumnik, a mudri ustavlja ga natrag.
Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
12 Koji knez sluša lažne rijeèi, sve su mu sluge bezbožne.
Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
13 Siromah i koji daje na dobit sretaju se; obojici Gospod prosvjetljuje oèi.
Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
14 Koji car pravo sudi siromasima, njegov æe prijesto stajati dovijeka.
Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
15 Prut i kar daju mudrost, a dijete pusto sramoti mater svoju.
Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
16 Kad se umnožavaju bezbožnici, umnožavaju se grijesi, a pravednici æe vidjeti propast njihovu.
Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
17 Karaj sina svojega, i smiriæe te, i uèiniæe milinu duši tvojoj.
Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
18 Kad nema utvare, rasipa se narod; a ko drži zakon, blago njemu!
Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
19 Rijeèima se ne popravlja sluga, jer ako i razumije, opet ne sluša.
Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
20 Jesi li vidio èovjeka nagla u besjedi svojoj? više ima nadanja od bezumna nego od njega.
Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
21 Ako ko mazi slugu od malena, on æe najposlije biti sin.
Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
22 Gnjevljiv èovjek zameæe svaðu, i ko je naprasit, mnogo griješi.
Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
23 Oholost ponižuje èovjeka, a ko je smjeran duhom, dobija slavu.
Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
24 Ko dijeli s lupežem, mrzi na svoju dušu, èuje prokletstvo i ne prokazuje.
Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
25 Strašiv èovjek meæe sebi zamku; a ko se u Gospoda uzda, biæe u visokom zaklonu.
Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
26 Mnogi traže lice vladaoèevo, ali je od Gospoda sud svakome.
Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
27 Pravednima je mrzak nepravednik, a bezbožniku je mrzak ko pravo hodi.
Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
