Poslovice 24
1 Ne zavidi zlijem ljudima niti želi da si s njima.
Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 Jer o pogibli misli srce njihovo i usne njihove govore o muci.
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 Mudrošæu se zida kuæa i razumom utvrðuje se.
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 I znanjem se pune klijeti svakoga blaga i dragocjena i mila.
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 Mudar je èovjek jak, i razuman je èovjek silan snagom.
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 Jer mudrijem savjetom ratovaæeš, i izbavljenje je u mnoštvu savjetnika.
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 Visoke su bezumnome mudrosti; neæe otvoriti usta svojih na vratima.
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 Ko misli zlo èiniti zvaæe se zlikovac.
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 Misao bezumnikova grijeh je, i potsmjevaè je gad ljudski.
Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 Ako kloneš u nevolji, skratiæe ti se sila.
Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 Izbavljaj pohvatane na smrt; i koje hoæe da pogube, nemoj se ustegnuti od njih.
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
12 Ako li reèeš: gle, nijesmo znali za to; neæe li razumjeti onaj koji ispituje srca, i koji èuva dušu tvoju neæe li doznati i platiti svakome po djelima njegovijem?
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 Sine moj, jedi med, jer je dobar, i sat, jer je sladak grlu tvojemu.
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
14 Tako æe biti poznanje mudrosti duši tvojoj, kad je naðeš; i biæe plata, i nadanje tvoje neæe se zatrti.
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 Bezbožnièe, ne vrebaj oko stana pravednikova, i ne kvari mu poèivanja.
Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 Jer ako i sedam puta padne pravednik, opet ustane, a bezbožnici propadaju u zlu.
Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 Kad padne neprijatelj tvoj, nemoj se radovati, i kad propadne, neka ne igra srce tvoje.
Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 Jer bi vidio Gospod i ne bi mu bilo milo, i obratio bi gnjev svoj od njega na tebe.
Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Nemoj se žestiti radi nevaljalaca, nemoj zavidjeti bezbožnicima.
Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 Jer nema plate nevaljalcu, žižak æe se bezbožnicima ugasiti.
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 Boj se Gospoda, sine moj, i cara, i ne miješaj se s nemirnicima.
Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 Jer æe se ujedanput podignuti pogibao njihova, a ko zna propast koja ide od obojice?
Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
23 I ovo je za mudarce: gledati ko je ko na sudu nije dobro.
И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
24 Ko govori bezbožniku: pravedan si, njega æe proklinjati ljudi i mrziæe na nj narodi.
Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 A koji ga karaju, oni æe biti mili, i doæi æe na njih blagoslov dobrijeh.
Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 Ko govori rijeèi istinite, u usta ljubi.
Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 Uredi svoj posao na polju, i svrši svoje na njivi, potom i kuæu svoju zidaj.
Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 Ne budi svjedok na bližnjega svojega bez razloga, i ne varaj usnama svojima.
Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 Ne govori: kako je on meni uèinio tako æu ja njemu uèiniti; platiæu ovom èovjeku po djelu njegovu.
Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 Iðah mimo njivu èovjeka lijena i mimo vinograd èovjeka bezumna;
Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 I gle, bješe sve zaraslo u trnje i sve pokrio èkalj, i ograda im kamena razvaljena.
И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
32 I vidjevši uzeh na um, i gledah i pouèih se.
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 Dok malo prospavaš, dok malo prodrijemlješ, dok malo sklopiš ruke da poèineš,
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
34 U tom æe doæi siromaštvo tvoje kao putnik, i oskudica tvoja kao oružan èovjek.
И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
