Poslovice 20
1 Vino je potsmjevaè i silovito piæe nemirnik, i ko god za njim luta neæe biti mudar.
Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 Strah je carev kao rika mladoga lava; ko ga draži, griješi svojoj duši.
Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 Slava je èovjeku da se okani svaðe; a ko je god bezuman, upleæe se.
Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 Radi zime ljenivac ne ore; prosi o žetvi, i ništa ne dobija.
Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
5 Savjet je u srcu èovjeèijem duboka voda, ali èovjek razuman crpe ga.
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 Najviše ljudi hvali se svojom dobrotom; ali ko æe naæi èovjeka istinita?
Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
7 Pravednik jednako hodi u bezazlenosti svojoj; blago sinovima njegovijem poslije njega!
Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 Car sjedeæi na prijestolu sudskom rasipa oèima svojim svako zlo.
Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 Ko može reæi: oèistio sam srce svoje, èist sam od grijeha svojega?
Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 Dvojak poteg i dvojaka mjera, oboje je mrsko Gospodu.
Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 Po djelima svojim poznaje se i dijete hoæe li biti èisto i hoæe li biti pravo djelo njegovo.
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 Uho koje èuje, i oko koje vidi, oboje je Gospod naèinio.
Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 Ne ljubi sna, da ne osiromašiš; otvoraj oèi svoje, i biæeš sit hljeba.
Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
14 Ne valja, ne valja, govori ko kupuje, a kad otide onda se hvali.
Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 Ima zlata i mnogo bisera, ali su mudre usne najdragocjeniji nakit.
Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
16 Uzmi haljinu onome koji se podjemèi za tuðina, uzmi zalog od njega za tuðinku.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
17 Sladak je èovjeku hljeb od prijevare, ali mu se poslije napune usta pijeska.
Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 Misli se utvrðuju savjetom; zato razumno ratuj.
Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
19 Ko otkriva tajnu, postupa nevjerno; zato se ne miješaj s onijem koji razvaljuje usta.
Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 Ko psuje oca svojega ili mater svoju, njegov æe se žižak ugasiti u crnom mraku.
Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 Našljedstvo koje se iz poèetka brzo dobija, ne biva na pošljetku blagosloveno.
На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 Ne govori: vratiæu zlo. Èekaj Gospoda, i saèuvaæe te.
Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
23 Mrzak je Gospodu dvojak poteg, mjerila lažna nijesu dobra.
Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
24 Od Gospoda su koraci èovjeèji, a èovjek kako æe razumjeti put njegov?
Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 Zamka je èovjeku da proždre svetinju, i poslije zavjeta opet da traži.
Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
26 Mudar car rasipa bezbožnike i pušta na njih kolo.
Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
27 Vidjelo je Gospodnje duša èovjeèija, istražuje sve što je u srcu.
Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 Milost i istina èuvaju cara, i milošæu podupire svoj prijesto.
Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 Slava je mladiæima sila njihova, a starcima èast sijeda kosa.
Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
30 Modrice od boja i udarci koji prodiru do srca jesu lijek zlome.
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
