Poslovice 19
1 Siromah koji hodi u bezazlenosti svojoj bolji je nego opaki usnama svojim, koji je bezuman.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Kad je duša bez znanja, nije dobro; i ko je brzijeh nogu, spotièe se.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 Ludost èovjeèija prevraæa put njegov, a srce se njegovo gnjevi na Gospoda.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Bogatstvo pribavlja mnogo prijatelja, a siromaha ostavlja prijatelj njegov.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 Lažan svjedok neæe ostati bez kara, i ko govori laž, neæe uteæi.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Mnogi ugaðaju knezu, i svak je prijatelj èovjeku podatljivu.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Na siromaha mrze sva braæa njegova, još više se prijatelji njegovi udaljuju od njega; vièe za njima, ali ih nema.
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 Ko pribavlja razum, ljubi dušu svoju; i ko pazi na mudrost, naæi æe dobro.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Svjedok lažan neæe ostati bez kara, i ko govori laž, poginuæe.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Ne dolikuju bezumnom miline, ni sluzi da vlada knezovima.
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 Razum zadržava èovjeka od gnjeva, i èast mu je mimoiæi krivicu.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Careva je srdnja kao rika mladoga lava, i ljubav je njegova kao rosa travi.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 Bezuman je sin muka ocu svojemu, i svadljivost ženina neprestano prokisivanje.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Kuæa i imanje našljeðuje se od otaca; a od Gospoda je razumna žena.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Lijenost navodi tvrd san, i nemarljiva duša gladovaæe.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 Ko drži zapovijesti, èuva dušu svoju; a ko ne mari za putove svoje, poginuæe.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Gospodu pozaima ko poklanja siromahu, i platiæe mu za dobro njegovo.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Karaj sina svojega dokle ima nadanja, i na pogibao njegovu da ne prašta duša tvoja.
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 Velik gnjev pokazuj kad praštaš kar, i kad oprostiš, poslije veæma pokaraj.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Slušaj svjet i primaj nastavu, da poslije budeš mudar.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 Mnogo ima misli u srcu èovjeèijem, ali što Gospod naumi ono æe ostati.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Želja èovjeku treba da je da èini milost, a bolji je siromah nego laža.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 Strah je Gospodnji na život; u koga je on, boravi sit, niti ga pohodi zlo.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Ljenivac krije ruku svoju u njedra, ni k ustima svojim ne prinosi je.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 Udri potsmjevaèa da ludi omudra, i razumnoga nakaraj da razumije nauku.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Sin sramotan i prijekoran upropašæuje oca i odgoni mater.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Nemoj, sine, slušati nauke koja odvodi od rijeèi razumnijeh.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 Nevaljao svjedok potsmijeva se pravdi, i usta bezbožnièka proždiru nepravdu.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Gotovi su potsmjevaèima sudovi i bezumnicima boj na leða.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
