Poslovice 17
1 Bolji je zalogaj suha hljeba s mirom nego kuæa puna poklane stoke sa svaðom.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 Razuman sluga biæe gospodar nad sinom sramotnijem i s braæom æe dijeliti našljedstvo.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 Topionica je za srebro i peæ za zlato, a srca iskušava Gospod.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 Zao èovjek pazi na usne zle, a lažljivac sluša jezik pakostan.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Ko se ruga siromahu, sramoti stvoritelja njegova; ko se raduje nesreæi, neæe ostati bez kara.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Vijenac su starcima unuci, a slava sinovima oci njihovi.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Ne prilièi bezumnom visoka besjeda, akamoli knezu lažljiva besjeda.
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 Poklon je dragi kamen onome koji ga prima, kuda se god okrene napreduje.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 Ko pokriva prijestup, traži ljubav; a ko ponavlja stvar, rastavlja glavne prijatelje.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 Ukor tišti razumnoga veæma nego ludoga sto udaraca.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Zao èovjek traži samo odmet, ali æe se ljut glasnik poslati na nj.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 Bolje je da èovjeka srete medvjedica kojoj su oteti medvjediæi, nego bezumnik u svom bezumlju.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Ko vraæa zlo za dobro, neæe se zlo odmaæi od kuæe njegove.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 Ko poène svaðu, otvori ustavu vodi; zato prije nego se zametne, proði se raspre.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 Ko opravda krivoga i ko osudi pravoga, obojica su gad Gospodu.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Na što je blago bezumnome u ruci kad nema razuma da pribavi mudrost?
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 U svako doba ljubi prijatelj, i brat postaje u nevolji.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 Èovjek bezuman daje ruku i jamèi se za prijatelja svojega.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 Ko miluje svaðu, miluje grijeh; ko podiže uvis vrata svoja, traži pogibao.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Ko je opaka srca, neæe naæi dobra; i ko dvolièi jezikom, pašæe u zlo.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 Ko rodi bezumna, na žalost mu je, niti æe se radovati otac luda.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 Srce veselo pomaže kao lijek, a duh žalostan suši kosti.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 Bezbožnik prima poklon iz njedara da prevrati putove pravdi.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Razumnomu je na licu mudrost, a oèi bezumniku vrljaju nakraj zemlje.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 Žalost je ocu svojemu sin bezuman, i jad roditeljci svojoj.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Nije dobro globiti pravednika, ni da knezovi biju koga što je radio pravo.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 Usteže rijeèi svoje èovjek koji zna, i tiha je duha èovjek razuman.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 I bezuman kad muèi, misli se da je mudar, i razuman, kad stiskuje usne svoje.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
