Poslovice 14
1 Mudra žena zida kuæu svoju, a luda svojim rukama raskopava.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Ko hodi pravo, boji se Gospoda; a ko je opak na svojim putovima, prezire ga.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 U ustima je bezbožnikovijem prut oholosti, a mudre èuvaju usta njihova.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Gdje nema volova, èiste su jasle; a obilata je ljetina od sile volovske.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Istinit svjedok ne laže, a lažan svjedok govori laž.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Potsmjevaè traži mudrost, i ne nahodi je; a razumnomu je znanje lako naæi.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Idi od èovjeka bezumna, jer neæeš èuti pametne rijeèi.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Mudrost je pametnoga da pazi na put svoj, a bezumlje je bezumnijeh prijevara.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Bezumnima je šala grijeh, a meðu pravednima je dobra volja.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Srce svaèije zna jad duše svoje; i u veselje njegovo ne miješa se drugi.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 Dom bezbožnièki raskopaæe se, a koliba pravednijeh cvjetaæe.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Neki se put èini èovjeku prav, a kraj mu je put k smrti.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 I od smijeha boli srce, i veselju kraj biva žalost.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Putova svojih nasitiæe se ko je izopaèena srca, ali ga se kloni èovjek dobar.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Lud vjeruje svašta, a pametan pazi na svoje korake.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Mudar se boji i uklanja se od zla, a bezuman navire i slobodan je.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Nagao èovjek èini bezumlje, a pakostan je èovjek mrzak.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Ludi našljeðuje bezumlje, a razboriti vjenèava se znanjem.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Klanjaju se zli pred dobrima i bezbožni na vratima pravednoga.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Ubogi je mrzak i prijatelju svom, a bogati imaju mnogo prijatelja.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Ko prezire bližnjega svojega griješi; a ko je milostiv ubogima, blago njemu.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Koji smišljaju zlo, ne lutaju li? a milost i vjera biæe onima koji smišljaju dobro.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 U svakom trudu ima dobitka, a govor usnama samo je siromaštvo.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Mudrima je vijenac bogatstvo njihovo, a bezumlje bezumnijeh ostaje bezumlje.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Istinit svjedok izbavlja duše, a lažan govori prijevaru.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 U strahu je Gospodnjem jako pouzdanje, i sinovima je utoèište.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 Strah je Gospodnji izvor životu da se èovjek saèuva od prugala smrtnijeh.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 U mnoštvu je naroda slava caru; a kad nestaje naroda, propast je vladaocu.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Ko je spor na gnjev, velika je razuma; a ko je nagao pokazuje ludost.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Život je tijelu srce zdravo, a zavist je trulež u kostima.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Ko èini krivo ubogome, sramoti stvoritelja njegova; a poštuje ga ko je milostiv siromahu.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Za zlo svoje povrgnuæe se bezbožnik, a pravednik nada se i na smrti.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 Mudrost poèiva u srcu razumna èovjeka, a što je u bezumnima poznaje se.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Pravda podiže narod, a grijeh je sramota narodima.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Mio je caru razuman sluga, ali na sramotna gnjevi se.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
